Хроники на звеното

- К’во е Шопара бе, харпун?

- Охраната е, той е приятел на Плъха от казармата. Тогава бил сто и двайсет кила, сега е сто и седемдесет. Много яде. Тука седи най-много, ама като има екшън, го вика, викаше - поправи се Рачо - Плъха да помага...

Долф и Силвестър се спогледаха и се ухилиха.

- Май че ядем свинско с теб, барато, така ми се струва.

Варела им махна да мълчат.

- Има ли още, бе, не ме карай повече да те питам!

Рачо изквича, защото самбистът премести кубинката си върху слънчевия му сплит и усили натиска.

- Нали ти казах, бате, има в мазето още петнайсетина - май са толкова, може и да бъркам с една-две, ама са толкова некъде новите пички. Те са пресни, сега са гепени от провинцията и ги дресираме в мазата. Още се опъват некои, ама после бързо окапват.

- А бе ти за к’во говориш, бе? К’во дресиране?

- Бате, сега са дръпнати пичетата и още не слушат. След неколко седмици ще ги пуснем да жужат, малко да се позакачат на кафевото, да им направим малко снимки още как ги шиба Шопара, малко още бой да изядат и ще омекнат. Сега ако ги пуснем да бръмчат, може да отхапе некоя на некой клиент кура, на мен на една предишна партида за малко да ми се случи... - Рачо дори се засмя, сякаш беше казал нещо изключитено смешно, но смехът му рязко спря, когато върхът на кубинката на Варела се вряза в слепоочието му и го нокаутира.

- Долф, вкарай тоя боклук в багажника и като свършим тука, искам да се затвори в някоя стая в подземието. От най-далечните. Ще го подържим с неговата пача няколко седмици, може да е пропуснал да ни каже още нещо. Виж как изпусна да ни съобщи, че отвличат момичета и ги продават после, тези мърши... - И Варела ритна за последно касиера на Плъха.

Долф хвана с една ръка мистър Симитли, отвори багажника и го метна вътре като торба с боклук. Тресна капака и погледна очаквателно Варела.

- Кажи к’во ще правим, Варелче? Мноо искам да го видим тоя Шопар.

- Ей сега ще ти кажа какво правим, батенце. - Варела остави бутилката уиски на покрива на колата и се разтегна, както правеше преди спаринг. - Влизаме вътре, убиваме мъжете от бой и се разбираме с момичетата, ей т’ва правиме...

Долф кимна одобрително, Силвестър вдигна палец, облегна се на колата и взе бутилката уиски.

- Я дай да фрасна и аз едно от това, чуждоземското, за отскок. - Отпи една глътка и отвратен, сбърчи нос. - Брат ми, требе да си носим ракия следващия път, предлагам, тея помии не стаат.

Варела се ухили. Колкото повече опознаваше братоците, толкова повече му допадаха. Най-много харесваше факта, че в тях нямаше капчица фалш. Бяха истински през цялото време и не се правеха. Бяха си просто те самите. Тук и сега.

- Аре да влизаме и ще се оправим в движение. Гледайте да не опухате някой пациент, то е рано, ама не се знае...