Хроники на звеното

- Забравихме да си вземем бирите - тъжно отбеляза Долф с пълна с хляб и кренвирши уста.

- Майната му, ще си вземем нови по път - успокои го Варела, сядайки на волана.

Силвестър и Рачо се качиха в другата кола. Решиха първо да минат през заложната къща, а после да отидат в „клуба“ - така Рачо явно наричаше бардака на Плъха.

Оказа се, че заложната къща се намира в центъра на Квартала. Беше добре известна на Варела, само не знаеше, че е на Плъха. Доста касетофончета, ланчета и други подобни неща беше развързвал тук, докато се чудеше как да свързва двата края и как да направи някоя кокошкарска простотия. Кокошкарска, кокошкарска, ама трябва да се яде. Не е лесно да израснеш в семейство на алкохолици, на които не им пука за теб, и вместо да получаваш подаръци, обикновено по празниците просто да ядеш повече бой, отколкото в делниците. От тринайсетгодишен се оправяше сам на улицата и осъзна, че само спортът го беше спасил от истинското пропадане, доста примери за което виждаше около себе си и сред себеподобните си в Квартала. Дисциплината и волята, които даваше спортът, не му позволяваха да отпусне съвсем края. Имаше една кутия за обувки, пълна с медали, ама медали не могат да се ядат, затова понякога се налагаше да напука каската на някое гъзе и да му вземе кеша или да отвори някоя кола и да й думне касетофона. Никога обаче не се възприемаше като престъпник, възприемаше се по-скоро като оцеляващ. Като създание от улицата нямаше особен морал, но имаше силно чувство за справедливост. Тази комбинация понякога го правеше опасен и доста хора се бояха от него, защото изблиците му на гняв бяха пословични. Изблиците му на справедливост - не толкова.

Варела подкара колата и хвърли касетката на „Рън Ди Ем Си“ в жабката. Пусна „Мейдън“ Точно започна „The Trooper“, когато пристигнаха пред заложната къща. Изчака Силвестър да паркира зад него, тогава в Квартала още се паркираше лесно, не бяха настъпили времената, в които селяните си купуваха трошки от автоморгите в Италия и Германия дори за кучето и за котката, ей така, да си имат и да дозадръстят Мордор, който през тези години се превърна в най-голямото село в България. Важно е да се отбележи, че „селянин“ не е географско понятие, а състояние на духа. Може и в центъра на Мордор да си роден, и пак да си китен простак.

Силвестър излезе от астрата по-лесно този път. Рачо послушно застана до колата в очакване на инструкции, държейки торбата с пиенето. Варела се сети, че в нея има бутилка уиски, приближи се до Рачо, извади я и удари голяма глътка. После седна на една пейка с олющена зелена боя в градинката до заложната къща. Само една дъска беше откъртена и дори можеше удобно да се седи, което не беше типично. Запали поредния фас. Яко пафкаше, ама изплюваше фасовете сутрин на тренировките.