Хроники на звеното

Мишо сякаш само това и чакаше, избегна удара, рязко се хвърли в краката на каратеката, свали го на земята, извъртя се и усука десния му глезен. Спас изпъшка от болката и тупна няколко пъти татамито в знак, че се предава.

- Имам си въздух, сенсейче, имам си. - Мишо пусна крака му, претърколи се и се изправи със скок. - Имам въздух за теб, за мен и за още петдесет души, не ме мисли мене. Това ви е драмата на каратистчетата, че много се филмирате покрай тия японски тарикатлъци, а батко ти е прост човек, но ефективен. Не мога да ритам като теб, не ставам за Брус Ли, не ставам за Чък Норис, няма и да се опитвам, ама добарам ли те, братчето ми, добарам ли те, си довиждане...

Мишо подаде ръка на Спас и му помогна да се изправи.

- Факт е, Михаиле, с теб мога да се бия само от стойка. Супер неприятно копеле си, когато влезеш на близка дистанция...

- Ааа, и твоят човек, другото каратистче Петър, и той казва същото. Ама с него е по-иначе, защото бързо превключва режимите, нали е универсален боец, и става мазало. Ей това, дето сега ти го причиних на глезена, той ми го е показвал. Нали напоследък се занимава с някаква разновидност на джиу-джицу от Бразилия. Един път, беше си лек спаринг уж, като превъртя, за малко да ми счупи ръката и да ме удуши... Такъв си е наш Пешо... Сигурно много се мъчат наш’те хора сега на Дерето.

- Ааа, сто процента се съсипват - включи се в разговора и Павката, който преди малко беше направил последна серия мъртва тяга и сега, седнал на лежанката, пиеше протеин от голяма чаша. Беше с тениска на „Слейър“ - На тази жега, на този горещ пясък, до това гадно море...