Есенната република [bg]

Инспекторът стоеше близо до прозореца на хотелската стая. Две от жените седяха на леглото, а третата беше близо до вратата, докато двамата мъже бяха обърнали гръб на стената. Всички гледаха напрегнато, когато Фел влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

Тя поде тихо:

— Всичко, което обсъждаме на тази среща, не бива да напуска стаята, разбрано?

Събраните се спогледаха, подир което дадоха единодушно съгласие. Някои от тях хвърлиха поглед към Адамат и той се зачуди дали знаеха кой е всъщност. Разпозна три от лицата по щастлива случайност, но не знаеше имената им.

— Има голяма вероятност някой да е заложил бомба под тази сграда — каза Фел. Трябваше да им се признае, че никой не се запъти към вратата. — Извършителят не знае, че ние знаем, затова ще претърсим сградата бързо и безшумно, докато не я намерим. Ще започнем от мазето и ще се изкачваме нагоре. Преди да попитате, задачата не е доброволческа. Ако някой от вас напусне сградата, преди да съм казала, никога вече няма да намери работа в тази държава.

Адамат забеляза, че един от мъжете започна обилно да се поти. Страх? Или вина? Жената до вратата преглътна тежко.

— От друга страна — продължи Фел с лека усмивка, — щом открием и обезвредим бомбата, всеки от вас ще бъде щедро възнаграден. Ще получите повишения в профсъюза и щедра сума пари. Двамата с инспектор Адамат ще ръководим претърсването. Въпроси? Да, Дрейли?

Жената до вратата свали ръката си.

— Нищичко не разбирам от бомби. С какво ще съм полезна в цялата работа?

Адамат се намеси, преди Фел да отговори.

— Никой не знае нищо за този тип бомби — каза той. — Не става дума за барут, а за нещо, наречено взривно масло. Не реагира на запалване, а по-скоро на сблъсък, което означава, че търсенето ни трябва да се проведе много, много внимателно. Подхождайте предпазливо към всичко и, в името на Адом, не изпускайте нищо!

— Тогава какво, по дяволите, търсим? — напрегнато попита потящият се мъж.

— Не знам — призна Адамат. — Някакъв съд. Взривното масло е продадено в десет стъкленици, запушени с коркови тапи. Заподозреният може да е прехвърлил веществото в друг съд или да го е оставил в същите тези стъкленици. Ще направим пълна проверка на всяка течност, която открием на територията на сградата.

— Това свързано ли е по някакъв начин с бомбената атака в главния щаб на профсъюза? — попита една от жените на леглото.

— Възможно е — каза инспекторът. Не им трябваше да знаят повече. — Има ли други въпроси?

Всички поклатиха глави.