Есенната република [bg]

— Да.

— През цялото време ли е било тук? — Адамат си спомни, че за първи път бе чул за Дружеството преди повече от тринадесет години и отлично знаеше, че то е много по-старо. Рикар държеше хотела едва от шест години.

— Само откакто Рикар купи хотела. Не ми е казвал къде са се срещали преди това.

Адамат посочи назад по коридора.

— Те ще…

— Могат да дойдат да претърсят стаята. Не би трябвало да отнеме много време. Само не споменавайте… е, знаете.

Хората на Фел приключиха с нишите си, след което се преместиха в по-голямото помещение, провериха обстойно навсякъде и без да коментират предназначението на стаята. Инспекторът се върна в избата и продължи да преглежда бутилките.

Раздразнението му продължи да се трупа. Всеки негов инстинкт крещеше, че маслото трябва да е скрито сред виното. Беше твърде удобно място за който и да е заговорник с капка ум, а ако извършителят разполагаше с достатъчно акъл, маслото щеше да е внимателно бутилирано и поставено сред по-рядко използваните вина. Адамат изруга под нос и се опита да си спомни предпочитаните сред приятелите и познатите на Рикар вина в последно време — тези щяха да са най-лесни за изключване.

Търсачите се преместиха на следващия етаж, ала Адамат едва ги забеляза.

Трябваше да е минал почти час, когато чу някой на стълбите към мазето. Разпозна меките стъпки на Фел.

— Някакъв напредък? — попита той.

Фел остави фенера си върху буре с вино в ъгъла.

— Не. Хотелът е голям и само с четирима души става бавно. При вас?

— Ограничих вероятностите до три дузини бутилки — отвърна Адамат.

— Сигурен ли сте, че влагате енергията си на правилното място? Все пак смятам, че щеше да е очевидно, ако някое от вината беше отворено.

— Несъмнено. Но може да са го напълнили някъде отвън и да са донесли бутилката тук. — Инспекторът въздъхна и върна едно шише на мястото му. — Трябваше да питам Рикар дали някой от гостите му не му е носил наскоро ново вино.

— Всички го правят — отвърна Фел.

Адамат хвърли око на рафтовете, където бе подредил най-вероятните бутилки.

— Помолете го да ми направи списък. Единственият начин да сме сигурни, е като отворим всяка бутилка. Или, още по-сигурно, да изнесем цялата сбирщина от града и да я хвърлим от някоя висока скала.

— Рикар ще… се разсърди. Вече изгуби колекцията си под стария щаб. Знаете колко обича виното си.

— Ръководителят на хотела и без това ще ме изкорми, че му разбутах системата на подреждане. Направо мога да взема и Рикар да разгневя. Намерете някого, който да ми помогне да кача всичко горе. — Той потърка слепоочията си. — Бездни, как ще изкарам всичко от града? Според казаното ми от Флеринг, да транспортирам сместа с карета, е ужасна идея. Твърде много друса.

— Госпожо — повика глас отгоре.

Фел излезе в коридора и отговори:

— Да?

— Мисля, че намерихме нещо.

Адамат бързо скочи на крака. Той последва жената нагоре по стълбите, където ги чакаше Дрейли. Тя ги въведе в кухнята и спря до сребърния бюфет.