Есенната република [bg]

Все още не ѝ се удаваше.

Щом отвори очи, откри, че е подминала целта си и е отишла направо Отвъд — поне тук, въздъхна тя, мъглата не можеше да проникне. Хълмовете се търкаляха в далечината и Нила видя, че дерето пред тях беше наистина дълбоко, простиращо се на девет метра надолу, а нататък продължаваше в гъст храсталак. Стотици малки пламъчета танцуваха пред очите ѝ като светулки.

Едновременно се случиха няколко неща. Първо, тя изкрещя. Второ, връщащият се разузнавач, Ганли, падна от коня си, разсеченото му гърло им се усмихваше с кървава усмивка от земята, и трето, тези стотици светулки изведнъж се стрелнаха напред и тропотът на коне изтръгна Нила от Отвъд и я запрати в реалността, където мъглата сякаш бълваше коне, яздени от кезианските кавалеристи в техните униформи в зелено-кафяво.

Карабината на Олем прогърмя и ушите на Нила писнаха. Бяха изстреляни още дузина изстрела, след което кезианската кавалерия ги връхлетя.

Нила усети как животното на кезиански войник се врязва в нейното и създанието под нея залитна. Тя задърпа юздите и едва не падна от седлото, а в следващия миг пред очите ѝ проблесна острие. Маншетът на синя униформа изникна пред погледа ѝ, щом Олем отби удар, насочен към шията ѝ. Нила го чу как изсумтя, сетне изпсува и изчезна.

Кезиански драгун залитна към нея отстрани и тя едва успя да вдигне ръце, преди дръжката на сабята му да се удари в главата ѝ. Зрението ѝ се разми, тя сграбчи ръката на мъжа и го придърпа по-близо, а после обви пръсти около гърлото му.

Призова огъня от Отвъд, като вложи гнева и енергията си в него, и зачака главата на мъжа да изсъхне като изгоряла гъба.

Нищо не се случи.

Обхвана я паника. Притисна се по-близо до драгуна, усещаше дъха му върху шията си, и задрапа да достигне Отвъд. Все още беше там, усещаше го на върха на пръстите си, но нищо не се случваше.

Дръжката на сабята я удари повторно. Тя залитна, неспособна да сграбчи магията си, но и напълно осъзнаваща, че ако отпусне хватката си, ще умре с разцепена глава. Заби ноктите си в гърлото на кезианеца и разкъса кожата. Внезапно мъжът се освободи и прокле гневно на кезиански, докато се държеше за гърлото.

Нила си спомни пистолета, който Олем ѝ беше дал. Тя заопипва за приклада му, ръцете ѝ трепереха, и го насочи към драгуна.

Той се ухили и последното, което Нила почувства, беше силно дръпване в задната част на главата си и целият свят се обърна с главата надолу.