Есенната република [bg]

Всичко ѝ се струваше много професионално, но Нила не би забелязала нищо от това, ако Олем не ѝ го обясняваше, докато яздеха.

— Бързо възприемаш нещата — каза Олем.

— Кои неща?

— Всичко това. — Той потупа джоба си, където държеше тютюна. — Цигарения дим. Нещо, за което аз не се сетих, но някой кезиански кавалерист можеше и да го стори. Добро наблюдение.

Нила сведе глава.

— Благодаря.

— Биеща се Привилегирована — каза Олем. — Ако преди шест месеца трябваше да отгатна в какво удивително чудо ще се превърнеш, нямаше да предположа подобно нещо.

Нила знаеше, че той го имаше предвид като комплимент, но то въпреки това я жегна.

— Не мислиш, че съм способна?

— Доказа, че си.

— Но иначе нямаше да го мислиш.

— Нямах точно това предвид.

— А какво имаше предвид, полковник Олем?

Той извади хартийка за свиване от джоба си и тъкмо щеше да поръси тютюн в средата ѝ, но сгримасничи и я пъхна обратно на място.

— Привилегированите са закърмени с това от малки. Ти беше перачка. Не се обиждай, но подобно развитие не изглеждаше като нещо вероятно в бъдещето ти.

Нила отвори уста, готова да продължи спора, но размисли. Защо изобщо спореше? Олем беше прав, разбира се. Привилегирована? Тя? Беше малко вероятно, та чак смешно.

— Надявам се, не възразяваш, че го казвам — поде Олем, — но ми се струва, че си раздразнена. И то по-сериозно, отколкото от един ожулен задник.

Нила опита да се изсмее подигравателно, но се получи по-скоро истерично.

— Може да се каже.

— Фелдмаршалът има навика да използва най-жежкия огън, за да кали мек метал — каза той. — Не съм сигурен, че трябваше да те праща.

— И аз съм мекият метал, така ли? Не. Не е това. Е, това е, но и много повече. Никога преди не съм яздила и тялото ме боли толкова много, че ми се плаче. Не съм изпитала уменията си, обучена съм едва-едва. И тази ужасна мъгла! — Гласът ѝ се извиси малко повече и един кирасир наблизо я стрелна с поглед.

Олем я слуша равнодушно известно време, а после каза:

— Поне знаеш недостатъците си.

— О, благодаря.

— Наистина. Така е. Срещал съм десетки офицери, които си мислят, че безупречните им мустаци могат да променят света. Непознаването на собствените недостатъци вкарва хората в гроба.

Нила поклати глава и се изсмя кратко, облекчена, че бе прозвучало по-малко отчаяно.

— Дори и не подозират, че всичко необходимо е една безупречна брада.

Олем ѝ се ухили.

— Много си права. — Ръката му беше преполовила пътя към свиващите хартийки, преди той да се усети и да изпсува под нос.

— Виждаш ли се с някого? — попита Нила, преди да успее да се спре.

Олем вдигна поглед от изненада.

— А? Ами… — Той потърка тила си. — Може да се каже. Не е нищо сериозно.

Нила се изненада на болката, която изпита при отговора му. Все пак тя го беше отхвърлила, и то преди месеци. Може би се бе надявала, че ще тъгува по нея малко по-дълго.