![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Планът, който бе стъкмил, беше доста прост: издигнатата платформа им даваше почти пълен изглед напред, с изключение на една скрита за стрелите зона пред каруците, широка около шест стъпки. Всеки Изкупител, добрал се дотам, щеше да получи възможността да се бие със защитниците, без да го обстрелват арбалетите на кулата. Работата на Хенри Мъглата беше да задържи Изкупителите далеч от каруците, така че сравнително малък брой от тях да стигнат до защитената зона и да могат да влязат в ръкопашен бой с бранителите. Но беше сигурен, че този план зависи повече от Кейл, отколкото от него; бранителите имаха нужда Ангелът унищожител да е на тяхна страна, за да издържат до сутринта.
Все още пеещи, Изкупителите от първата редица тръгнаха напред, блъскайки с мечовете по щитовете си в бавен акомпанимент на строфите, които Хенри Мъглата бе принуден да слуша като малък сутрин, обед и вечер. Благодарение на късмета, той бе открил втори сандък тежки арбалети, макар че в лагера трябваше да има само три такива. Близкият бой не изискваше такава далекобойна мощ, така че те се използваха само от снайперисти, и то рядко. В друг случай тази грешка би могла да се окаже катастрофална, но днес некомпетентността му поднесе възхитителен дар. С десет такива арбалета срещу себе си, Изкупителите щяха да получат гаден шок по пътя към барикадата от каруци.
Така и стана. Изкупителите очакваха да попаднат под огъня на далеч по-леките арбалети, изобретени от Хенри Мъглата за близък бой, срещу които техните щитове бяха нелоша защита. Едва бяха почнали да напредват, когато арбалетните стрели повалиха четирима стотници и четирима други войници и раниха още двама. Чакаше ги и по-лошо. Почти веднага нов залп от други пет арбалета, подадени на стрелците от хората, които ги зареждаха, порази гъстите редици на Изкупителите със същия резултат. Изненадани, те се засуетиха, чудейки се какво да правят, и за миг Хенри Мъглата си помисли, че ще се оттеглят извън обсега им. За малко да се окаже прав, но тогава един от стотниците, удряйки наляво и надясно и крещейки с пълно гърло, им прегради пътя и ги подкара напред.
— Тичайте! Тичайте! Тичайте! Стигнете до прикритието на каруците!
Осемстотинте Изкупители се втурнаха хаотично напред към заслона на каруците, където стрелите не можеха да ги достигнат, и понесоха тежки загуби от арбалетите на могилката. А когато се приближиха, ефектът от по-слабите арбалети в каруците също нарасна. Още по-зле за тях бе, че твърде много се бяха хвърлили да атакуват каруците — в заслона нямаше достатъчно място за всички свещеници, които стигнаха дотам. Повече от двеста останаха напълно открити за обстрел откъм могилката. След кратка касапница, в която бяха убити над петдесет Изкупители, стотниците най-сетне проумяха грешката си и подкараха обратно останалите три четвърти от мъжете, които само допреди минути бяха тласкали напред.
Изкупителите при каруците продължиха да се бият извън обсега на Хенри Мъглата, но не и на бранителите в самите каруци, които сега бяха подложени на тежко и смъртоносно напрежение. Все пак, бранителите бяха добре защитени и умираха в съотношение само един от тях на шестима Изкупители. Хенри Мъглата беше този, който поддържаше баланса. Докато Изкупителите пред каруците измираха бавно, броят им трябваше да бъде попълван от онези, които се криеха надалеч в тъмното, отвъд стария периметър. След като бяха избити достатъчно Изкупители, стотниците се втурнаха напред от мрака с групи от по трийсетина души, за да ги заместят. Дали бранителите щяха да живеят или да умрат, зависеше от скоростта на стрелба от ниската могилка и колко Изкупители ще успеят да убият арбалетчиците, докато онези тичат през откритото пространство към относителната сигурност на каруците.
Хенри Мъглата и бранителите отмерваха смъртоносен ритъм и щяха да оцелеят само докато този ритъм си оставаше същият. Ако стрелите им свършеха или пък Изкупителите си пробиеха път през каруците, това щеше да е краят. Всъщност, Хенри Мъглата вече смяташе, че им е спукана работата. „Ех, де да беше тук Кейл — мислеше си той. — Той щеше да знае какво да прави.“
Но Ангелът унищожител вече хъркаше в каретата си, под надзора на бившия ковач, младши сержант Демски. При кратката си визита няколко часа след началото на тази втора битка, лекарят каза на Демски, че Кейл ще остане в безсъзнание с часове и че ковачът ще е далеч по-полезен на бойното поле.
— Трябва да го наглеждам — отвърна Демски.
— Ако онази папистка измет преодолее каруците — каза лекарят, — единственото, което ще наглеждаш, е неговата смърт, а после и твоята.