Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Енгас се засмя, защото именно той бе давал на Кунеглас обещания, които никога не бе имал намерение да изпълни.
— Все пак не мога да кажа, че съжалявам за неговата смърт. Синът му е още момче и твърде привързано към майка си. Така че за известно време страната ще бъде управлявана от нея и нейните ужасни лели. Три вещици! — той пак се засмя. — Струва ми се, че ще отмъкнем някое и друго парче земя от тези три дами.
Енгас бавно потопи лицето си в басейна.
— Гоня въшките нагоре — обясни ни той, после стисна една от малките сиви насекоми, която се катереше по сплетената му брада, за да избяга от водата.
През целия ден не бях видял Мерлин и Галахад ми каза, че друидът вече бе напуснал долината. Запътил се на север. Намерих Галахад да стои край погребалната клада на Кунеглас.
— Знам, че Кунеглас не обичаше християните — обясни ми Галахад, — но не мисля, че би имал нещо против една християнска молитва.
Поканих Галахад да спи при моите хора и той дойде с мен в нашия лагер.
— Мерлин ме помоли да ти предам нещо — каза ми Галахад. — Щял си да намериш това, което търсиш сред мъртви дървета.
— Изобщо не знаех, че търся нещо — казах аз.
— Тогава погледни сред мъртвите дървета — посъветва ме Галахад, — и ще намериш каквото не търсиш.
Нищо не потърсих онази нощ, а спах, загърнат с наметалото си сред моите хора на бойното поле. Събудих се рано с болки в главата и във всички стави. Хубавото време бе отминало и от запад идваха облаци, от които пръскаше ситен дъжд. Дъждът можеше да навлажни дървата на погребалните клади, така че започнахме да събираме още дърва да подхранваме пламъците. Това ми напомни за странния съвет на Мерлин, но колкото и да се оглеждах не видях мъртви дървета. Използвахме сакски брадви и сечехме всичко наред — дъб, бряст, бук. Пощадихме само свещените ясенови дървета. И всички дървета, които повалихме бяха съвсем здрави. Попитах Исса дали е забелязал някъде мъртви дървета и той поклати глава, но Ийчърн бе видял няколко сухи ствола близо до завоя на реката.
— Покажи ми.
С Ийчърн тръгнахме цяла група и стигнахме до мястото, където реката правеше остър завой на запад. Там имаше множество изсъхнали дървета, заплетени в оголените корени на една върба. Мъртвите клони бяха отрупани с разни други довлечени от реката наноси, но сред тях не се виждаше нищо ценно.
— Щом Мерлин казва, че там има нещо — рече Галахад, — ние сме длъжни да проверим.
— Може да не е имал пред вид точно тези дървета — свих рамене аз.
— С какво са по-лоши от другите — попита Исса, махна меча от кръста си, за да не го намокри и скочи сред заплетения клонак. Махна пред себе си трошливите пръчки и стъпи в реката.
— Дайте ми копие! — викна той.
Галахад му подаде едно копие и той започна да мушка с него сред клоните. На едно място парче оръфана и намазана с катран риболовна мрежа се бе закачила и приличаше на палатка, по която имаше толкова много шума, че Исса трябваше да използва цялата си сила, за да я помести встрани.
Точно тогава видяхме беглеца. Криеше се под мрежата, стъпил неудобно на пън, залят до някъде от водата. Сега, подобно на видра, подгонена от хрътки, той се измъкна от обсега на копието на Исса и се опита да избяга срещу течението на реката. Мъртвите дървета го спъваха, а тежестта на ризницата го бавеше, така че моите хора, които викаха откъм брега, бързо го заловиха. Ако беглецът не носеше ризница, можеше да се хвърли във водата и да преплува до отсрещния бряг, но сега не му оставаше нищо друго освен да се предаде. Човекът сигурно се бе придвижвал нагоре по реката две нощи и един ден, но после бе открил скривалището и бе решил, че може да остане там докато всички напуснат бойното поле. Сега бе заловен.
Беше Ланселот. Най-напред го познах по дългата му черна коса, за която той така суетно се грижеше, после под калта и клонките, видях прословутата му емайлирана ризница. На лицето му бе изписан ужас. Гледаше ту към нас, ту към реката, като че ли се чудеше дали да се хвърли в течението, после пак погледна към нас и видя своя полубрат.
— Галахад! — викна той. — Галахад!
Галахад се обърна към мен и застина, после направи кръстния знак и си тръгна.
— Галахад! — викна пак Ланселот, когато брат му изчезна от високия бряг.
Галахад продължи да върви.
— Доведете го горе — заповядах аз. Исса подкара Ланселот с върха на копието си. Ужасеният човек се запрепъва отчаяно през копривата, която растеше по брега. Мечът все още висеше на кръста му, макар че сигурно бе ръждясал от стоенето в реката. Щом излезе от копривата с несигурна крачка, аз се изправих срещу него.