Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Какво има? — разтревожиха се внезапно и тримата.
— Нещо не е наред ли? — попита Питър Марлоу.
— А, не, миличък. За друго си говорех. Я да видим сега температурата. — Той извади термометъра и се усмихна, като видя градусите.
— Нормална. Всъщност мъничко над нормалната, но това не е страшно. Късметлия си ти, голям късметлия! — Сетне вдигна празната бутилка от антитоксина: — Току-що сложих последната доза. — Измери пулса. — И това е добре. Имате ли един пешкир? — погледна той към Мак.
Мак намери кърпа, Стивън я намокри със студена вода и я сложи върху челото на Питър Марлоу.
— Вземи и това — подаде му той два аспирина. — Ще ти помогнат малко, миличък. Хайде, почивай си сега. Стивън стана, въздъхна и оправи саронга около бедрата си.
— Аз повече нищо не мога да направя — обърна се той към Мак. — Питър е много изтощен. Трябва да му давате бульон и колкото може повече яйца. Грижете се добре за него. — Той отново плъзна поглед по излинялото тяло на Питър Марлоу. — За тия два дни е свалил най-малко шест-седем килограма, а това е много за него. Като го гледам така, сега я тежи петдесет килограма, я не, горкият. При тоя ръст това е нищо.
— Е… благодаря, Стивън — неловко продума Ларкин. — Много… много сме ти задължени.
— Радвам се, че можах да помогна — бодро отвърна Стивън и вдигна една къдрица, паднала на челото му.
Мак хвърли поглед към Ларкин. — Ако има нещо, което…, ако можем да направим нещо за теб, обади се.
— Много сте любезни с мен. Вие и двамата сте толкова мили — кокетно рече Стивън, нагласи медальона, който висеше на врата му, и с възхищение изгледа полковника. Мак и Ларкин се притесниха още повече. — Дали може да отидете вместо мен за хлебарки утре? Вечно ще съм ви благодарен. Не мога да ги понасям тези вонящи гадини — отвратителни са! — потръпна от погнуса той. — Не знам, дали ще може?
— Разбира се, Стивън — кисело отвърна Ларкин.
— Е, до утре заран тогава — измърмори с половин уста Мак и се дръпна леко назад, за да избегне докосването на Стивън. Ларкин обаче не бе достатъчно бърз и санитарят обгърна с ръка кръста му и нежно го потупа.
— Лека нощ, мили мои. Толкова сте добри към мен! Когато той си отиде, Ларкин изгледа строго Мак.
— Само да кажеш на някого, и ще ти скъсам ушите.
— Е, е, успокой топката — изхили се Мак. — Ама на теб май ти хареса, а? Така ми се видя. — Той се надвеси над Питър Марлоу, който бе наблюдавал цялата сцена от леглото: — Какво ще кажеш, а, Питър?
— Уредихте се и двамата, така мисля аз — усмихна се немощно Питър Марлоу. — На него му плащат за това, което прави, ама вие не, и двамата се надпреварвате да му благодарите и си предлагате услугите. Изкушавате горкия човек. Само че да пукна, ако мога да разбера какво толкова намира в дъртаци като вас!
— Ехе — ухили се Мак на Ларкин, — оправи се болникът. Сега остава да понапълнее малко, и готово.
— Колко дни минаха от първата инжекция — два или три? — попита Питър Марлоу.
— Два.
— Само два дни! — „Два дни, а сякаш бяха две години! Утре трябва вече да ида за парите.“ Същата вечер след проверката отец Донован дойде да поиграят бридж. Питър Марлоу им разказа как сънувал, че се кара с тях, и всички много се смяха.
— Ех, моето момче — рече Мак, — като има треска човек, какви ли ле номера може да му погоди мозъкът.
— Така е — подкрепи го отец Донован, после се усмихна на Питър: — Радвам се, че ръката ти се излекува.
— Има ли нещо, което да става тук, и ти да не го знаеш, отче? — усмихна се в отговор той.
— Има ли нещо, което да става тук, и бог да не го знае? — Донован бе изпълнен с вяра и благост. — Господ се грижи за всички ни. Дори за вас тримата! — засмя се той.
— Иди да пазиш. Ще чуем новините и ще вървим да лягаме.
Ларкин наблюдаваше пътеката, а Питър Марлоу седна пред бараката и също се опита да бъде от помощ. Два дни! Някое и друго убождане с иглата, и ето го сега излекуван и ръката му — спасена. Един-два странни, преживени сякаш насън дни, и сега отново всичко е наред.
Вестите бяха изключително добри и те бързо се разотидоха да спят. Сънят им бе спокоен и лек.
Призори Мак влезе в кокошарника и намери в полога три яйца. Взе ги, отиде в кухнята, направи омлет с малко ориз, запазен от вечеря, и му сложи парченце чесън за аромат. После го занесе в бараката, събуди Питър и го изчака, докато изяде всичко.
— Ей, момчета! — извика той. — Пристигна поща!
Сърцето на Мак се сви: „Господи, дано има писмо и за мен!“
Но писмо за Мак нямаше.
Писмата бяха общо четиридесет и три за десетте хиляди пленници. За трите години, прекарани тук, японците бяха носили поща само два пъти — шепа писма за целия лагер. И три пъти им бяха разрешили да пратят по една картичка — не повече от двайсет и пет думи: Но дали картичките действително са били изпратени, това никой не знаеше.