Предателство в смъртта

До девет часа вече беше разположила хората си на стратегически позиции по Второ авеню. Наредено им бе само да наблюдават и да докладват, освен ако не им наредят да се включат в акцията по залавянето на престъпника. Приятелката на Трина, която се оказа жена с остър ум и с чувство за дълг, стоеше на щанда в магазина, предлагащ само стоки на едро. Пийбоди, която носеше цивилни дрехи, седеше на касата, а Макнаб, издокаран с присъщата си екстравагантност, играеше ролята на клиент.

Ив си каза, че за нищо на света не би се усъмнила в него. Едва ли имаше човек, който по-малко да прилича на ченге от кльощавия младеж с отровнозелен гащеризон и високи виненочервени ботуши.

Двете със Стоу седяха в складовото помещение и чрез видеокамера наблюдаваха щанда.

— Преди всичко искам да ти благодаря, че удържа обещанието си — каза агентката.

— Ще ми благодариш, като пипнем Йост. — Ив накриво изгледа бластера в кобура на Стоу. — Искам го жив.

— Аз също. — Карън измъкна оръжието от кобура и й показа, че е настроено само да зашеметява. — Откровено казано, много се колебах, представях си как го убивам. — Прибра оръжието обратно в кобура. — Но си дадох сметка, че това няма да възкреси Уини. Ще го оставим жив.

В търговската зала Пийбоди, която играеше ролята на касиерка, не издържа и се приближи до Макнаб:

— Държа да ти се извиня за вчера. Нито моментът беше подходящ, нито обвиненията ми бяха уместни.

— Ъ-хъ — промърмори той. Цяла нощ не беше мигнал, мисълта за нея не му даваше покой. Мътните я взели, защо тъкмо днес е толкова привлекателна? Елегантната рокля и розовото червило я правят съвсем различна и неотразима. Защо го измъчва? Нима се опитва да го погуби? — Предлагам да забравим случилото се.

— Ако го забравим, отново ще се скараме. Ти си дясната ръка на Фийни, а аз — на Далас, което означава, че често ще работим заедно. Май сгрешихме, като допуснахме отношенията ни да бъдат повече от служебни. Няма смисъл заради личните недоразумения да работим непълноценно.

— Сгрешили сме, а? Помежду ни няма нищо, така ли?

Предизвикателният му тон я вбеси, но тя се въздържа да му кресне и невъзмутимо отговори:

— Не може да се каже, че сме сгрешили, ала на практика се получи тъкмо това… — Не беше очаквала, че ще й се иска нещата да тръгнат постарому, не бе предполагала, че кльощавият непрокопсаник ще й липсва толкова много. — Ще се постарая да го преодолея. Не е зле и ти да се овладееш и да се върнем към времето, когато отношенията ни бяха само колегиални.

Макнаб с копнеж си каза, че и на него му се иска да се върнат. Ако може да върне времето и отново да се озоват в стаичката на чистачите, ще се държи съвсем различно и няма да допусне да се скарат.

— Устройва ме — подхвърли небрежно.

— Добре, много се радвам — заяви Пийбоди, въпреки че никак не й беше радостно. — Слушай, може би ще успеем да…