Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
В този момент някакъв клиент влезе в магазина и тя млъкна по средата на изречението.
Макнаб мислено изруга, после се обърна към продавачката и взе да я разпитва за някакъв лосион за възстановяване на изтощена коса. Беше наизустил няколко марки на козметични средства, за да изиграе правдоподобно ролята си на клиент.
Ив погледна часовника си. Единайсет и трийсет и осем. Продавачката с нищо не издаваше вълнението си. Пийбоди и Макнаб очевидно бяха сключили примирие. Дано нещата да вървят така гладко и в хотела, където бяха Фийни и Рурк. Извади комуникатора си, но преди да се свърже с тях, устройството избръмча в ръката й.
— Далас слуша.
— Лейтенант, обектът наближава целта. Придвижва се пеш, в момента се намира южно от Второ авеню и прекосява Двайсет и четвърта улица. Никой не го придружава. Носи светлокафяв шлифер и тъмнокафяв панталон.
— Идентифицирахте ли го?
— Да, сигурни сме, че е той. Наближава Двайсет и втора улица. След трийсет секунди ще бъде при вас.
— Остани на поста си. Не го напускай без изрично нареждане. Пийбоди, Макнаб, чувате ли ме?
— Да, лейтенант.
— До всички екипи — не изключвайте комуникаторите си. Връзката помежду ни да се поддържа непрекъснато. — Обърна се към Карън и добави: — Дойде му времето да пипнем мръсника, Стоу. Ще изляза през задната врата и ще заобиколя сградата, за да отрежа пътя му за бягство към Второ авеню. Изчакай, докато влезе в магазина. Ще ти се притечем на помощ.
— Длъжница съм ти — промърмори агентката, без да откъсне поглед от монитора. Ръката й беше на дръжката на вратата, готова беше в подходящия момент да се втурне в магазина.
Ив изтича навън през задната врата и зави зад ъгъла. Озова се на около петстотин метра зад Йост и престана да тича, за да не го изпревари.
Когато престъпникът понечи да отвори вратата на магазина, тя посегна да извади оръжието, което беше в кобура под мишницата й.
В този миг видя Джейкъби да тича по улицата и да размахва бластера си:
— ФБР! Не мърдай!
Нямаше време да изругае. Спринтира към Йост, но когато се озова на около един метър от него, той рязко се обърна, втурна се към агента и го помете, все едно максиавтобус смаза колоездач.
— Отдръпнете се! Полиция! Отдръпнете си! — крещеше тя, докато си пробиваше път през минувачите. Видя как Джейкъби се просна на паважа, а от комуникатора й се разнесоха гласове.
Нямаше възможност за директен изстрел, затова се втурна след престъпника, който затича по улицата, като от време на време слизаше на платното и се промъкваше между колите.
— Не стреляйте! Никой да не стреля! — извика Ив. Знаеше, че ако един изстрел не улучи целта, ще пострадат цивилни лица.
Въпреки че беше едър като бик, Йост тичаше бързо, без да се задъхва. На следващия ъгъл зави наляво, като преобърна подвижния павилион. Количката препречи пътя на Ив, соеви наденички и пържени картофи се посипаха на тротоара, а собственикът закрещя от страх.
Вместо да заобиколи препятствието, Ив се покатери върху него и го използва като трамплин. Инерцията й помогна да направи гигантски скок и да съкрати наполовина разстоянието между себе си и Йост. В движение извади комуникатора си и задъхано извика:
— Излизаме на Трето авеню. Изпратете патрулни коли. Изпратете подкрепление от патрулни коли! Преследвам заподозрян, в момента съм на кръстовището между Трето авеню и Двайсет и втора улица!
За да освободи ръката си, пъхна комуникатора в джоба си, засили се и се хвърли върху Йост. Стори й се, че се е блъснала в стоманен блок, готова беше да се закълне, че чу как костите й изпращяха. Но не усети болката, като видя как от силния удар Йост падна и се подпря на коляно. Преди да я отблъсне и да се изправи на крака, тя притисна оръжието си към пулсиращата вена на шията му. Натиснеше ли спусъка, с мръсника бе свършено.
— Искаш ли да умреш? — процеди през зъби. — Искаш ли да умреш на улицата като бездомен просяк?
Той бавно вдигна ръце, по тротоара се разнесе тропот от нечии стъпки. Макнаб, който се задъхваше и по лицето му се стичаха струйки пот, се закова на място и насочи оръжието си към главата на убиеца:
— Държа го на мушка, лейтенант.
— Легни по корем, Слай! — изкомандва тя. — Разкрачи се!
— Има някаква грешка — подхвана Йост. — Казвам се Джовани…
— Лягай долу! — Побутна го с бластера си. — Легни по корем, иначе по погрешка ще дръпна спусъка.
Йост се подчини. Ръцете му трепереха, когато тя ги изви назад и му надяна белезниците.
В главата му се въртеше само една мисъл. Сигурно това е лош сън, невъзможно е бляскавата му кариера да приключи така позорно, да лежи безпомощен на улицата, окован като най-обикновен престъпник.