Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Искам адвокат! — изписука с фалцетовия си глас.
— Тъкмо до това ми е в момента — сопна се тя. — Трябва да се погрижим да не бъдат нарушени гражданските ти права, нали? — Извади от джоба му празна спринцовка и парче сребърна жица. — Виж ти, каква интересна находка!
— Искам адвокат! — отново изписука той. — Настоявам да се отнасяте с нужното уважение към мен.
— Нима? — Ив се изправи и настъпи дебелия му врат. — Кажи на съкилийниците си в затвора на планетата Омега, че държиш да те уважават. Горкичките, условията там са толкова ужасни, че имат нужда от време на време някой да ги разсмее. Повикай камионетка, Макнаб. Призлява ми, като гледам този боклук.
— Слушам, лейтенант. Далас, знаеш ли, че носът ти кърви? — добави младежът, забравил официалното обръщение.
— Виновен е Йост — нараних се, когато го блъснах на земята. — Тя избърса носа си с опакото на дланта си и се намръщи, като видя кръвта. — Какво става с Джейкъби?
— Не знам. Спомням си, че го прескочих, докато преследвах Йост. Мисля, че Стоу остана при него.
— Официалната версия ще бъде, че тя е заловила престъпника.
— Не е честно, лейтенант!
— С нея имаме уговорка… Престани да пуфтиш, детектив. Срамота е, още си много млад. Препоръчвам ти да прекарваш повече време в залата за тренировки, за да не лъхтиш като куче, след като пробягаш неколкостотин метра.
Разнесе се вой на сирена, полицейска камионетка рязко спря до тротоара и спирачките изскърцаха. Вратите се отвориха и навън наизскачаха командоси.
— Лимузината ти пристигна, Слай.
Той извърна глава и с крайчеца на окото си видя струпалите се наоколо зяпачи, които се повдигаха на пръсти да го разгледат.
— Теб трябваше да убия първо! — процеди през зъби.
— Не съжалявай за безвъзвратно пропуснатите възможности — ухили се Ив и се обърна към командосите: — Изчакайте специален агент Карън Стоу. Заслугата за залавянето на този мръсник е изцяло нейна. Ще му прочета правата, докато тя дойде.
Приклекна и изчака Йост да я погледне в очите:
— Уинифрид Кейтс е била приятелка на агент Стоу, чуваш ли? Отмъщавам ти и заради нея… Арестуван си по обвинение в побой, изнасилвания и убийства, извършени по поръчение на хора, имената на които ще бъдат вписани в протокола за задържането ти. Обвиненията, които ти се предявяват, са само според законите на този щат. Обвинявам те в оказване на съпротива по време на ареста, нападение на агент на ФБР, унищожаване на чужда собственост и бягство от местопрестъплението. Интерпол и Глоубал ще ти предявят обвинения за другите ти престъпления. Имаш право да мълчиш, гад такъв!
Докато вървеше обратно към Второ авеню, Ив машинално разтриваше рамото си. Беше го натъртила при удара в гърба на Йост и сега усещаше тъпа болка. Имаше усещането, че разраненият й нос се е подул още повече и се е разпрострял върху цялото й лице. Готова беше да даде сто долара за пликче с лед.
— Лейтенант! — Пийбоди тичешком се появи иззад ъгъла, погледна лицето на началничката си и изстена: — Майчице!
— Толкова ли зле изглеждам? — Ив предпазливо докосна носа си и изтръпна.
— А, не, само носът ви е леко подут. Къде по-лошо щеше да бъде, ако го бяхте счупили. Май доста кръв е изтекла.
— Сега разбирам защо някакви дечица изпищяха и се разбягаха, когато минах край тях. Къде е Стоу?
— В магазина. Съобщиха ни, че сте задържали Йост. Лейтенант, бях длъжна да бъда плътно до вас и да не позволя нищо да ви случи, но Макнаб нареди да остана, а агент Джейкъби… лежеше безпомощен на тротоара…
— И двамата с Макнаб сте постъпили правилно. Какво е състоянието на Джейкъби?
— Не зная. Стоу поддържа връзка с медиците от линейката. Йост е инжектирал конска доза приспивателно право в сърцето му. Лейтенант, видях го да пада като отсечено дърво. Когато със Стоу стигнахме до него, сърцето му беше престанало да бие. Направихме му изкуствено дишане, за щастие и линейката пристигна бързо. Приложиха му електрошокова терапия и възстановиха сърдечния ритъм, но когато го качиха в колата, още беше в безсъзнание.
— Дори да си обсебен от амбициите си и да си безпределно глупав, не заслужаваш да умреш — промълви Ив. — Погрижи се районът да бъде отцепен, Пийбоди. Засега забранявам да се дават каквито и да било изявления за медиите.
Влезе в магазина и се натъкна на незабравима гледка. Услужливата приятелка на Трина седеше на пода и отпиваше от водна чаша, пълна с червено вино. Като видя Ив, се насили да се усмихне и отново вдигна чашата.
— Добре ли сте? Имате ли нужда от медицинска помощ?
— Това е най-доброто лекарство — отвърна продавачката. — Ще допия виното си, ще се прибера у дома и ще спя поне осем часа.