Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще уредя да ви закарат до вкъщи. Нали си спомняте, че до второ нареждане не бива да споделяте с никого какво се случи днес.
— Не съм забравила предупреждението ви. — Тя присви очи и се втренчи в лицето на Ив. — Знаете ли, разполагаме с прекрасни препарати, които за нула време ще премахнат отока и синините. Идеални са за пациенти, които са се подложили на сериозна пластична операция. Предлагам ви няколко безплатни мостри.
— Нищо ми няма, бързо ще се оправя. Къде е агент Стоу?
— В склада.
— Не си тръгвайте, някой ще ви закара с кола до дома ви — повтори Ив и отвори вратата към складовото помещение.
Карън крачеше напред-назад между купищата кашони и говореше по джобния си видеотелефон:
— Дръжте ме в течение за състоянието му. По всяко време можете да се свържете с мен на този номер. Благодаря.
— Как е Джейкъби?
— Още е в кома. — Карън пъхна в джоба си видеотелефона. — Положението му е критично. Лекарите ще се опитат да му присадят ново сърце. Господи, още ми е пред очите как падна като ударен от гръм. — Тя притисна с пръсти клепачите си. — Трябваше да отида с линейката в болницата… да бъда до моя партньор. — Безпомощно отпусна ръце и добави: — Но трябваше лично да разговарям с теб. Не съм предупредила Джейкъби, честна дума. Сигурно е усетил, че се случва нещо, и ме е проследил. Повярвай, че не съм нарушила уговорката ни.
— Ако мислех, че си ме измамила, нямаше да наредя да те изчакат, за да вкараш Йост в ареста.
Карън затвори очи, като че ли неочаквано я беше пронизала силна болка:
— Ти го проследи, организира операцията по залавянето му, ако не се беше намесила навреме, той пак щеше да ни се изплъзне. Не желая да си приписвам заслугите ти, Далас.
— Сключихме споразумение. Ти удържа на думата си, аз също ще изпълня обещанието си. Йост е в ареста за особено опасни престъпници в Централното полицейско управление. Там вече те очакват.
Стоу кимна:
— Разчитай на мен, ако някога ти потрябва услуга от ФБР.
— Ще се възползвам от предложението. От теб искам да проточиш процедурата и да не позволиш адвокатът му да го посети незабавно. До два през нощта този тип не трябва да разговаря с абсолютно никого. Ако те попитат каква е причината, обясни, че си се забавила по пътя към управлението, сетне е отнело много време да се изготви документацията по прехвърляне на престъпника под юрисдикцията на твоето ведомство.
— Ако не мога да проточа поне с четиринайсет часа процедурата, значи не ме бива за държавна служителка. Бъди спокойна, няма да му дам възможност да предупреди господарите си, че си по следите им. Ще бъде на твое разположение, когато ти остане време да го разпиташ за двете убийства. Той ли те издокара така?
— Хвърлих се върху него и го повалих на тротоара. Сигурно съм си ударила носа в гърба му.
— Отокът ще се разсее, ако му сложиш лед.
— Добре, че ми каза.
— Беше удоволствие да работя с теб, лейтенант Далас. — Карън й подаде ръка.
— За мен също, агент Стоу.
Нареди на Пийбоди да намери денонощен супермаркет и да й купи пакет с натрошен лед. Помощничката й обаче прояви неподчинение — отскочи до най-близката аптека и бързо се върна със студен компрес, който бе напоен с противовъзпалителен медикамент, и с шишенце болкоуспокояващи таблетки.
— Къде е ледът? — сопна се Ив.
— Компресът и таблетките са по-ефикасни.
— Полицай Пийбоди…
— Лейтенант, ако поставите компреса според указанията, носът ви няма да бъде като домат, когато отидете в хотела да организирате охраната. Което пък означава, че Рурк няма да ви заведе насила в болницата или сам да се залови да ви лекува. Знам колко ви отблъскват и двете възможности, затова предлагам да се вслушате в съвета ми и да избегнете неприятните преживявания в бъдеще.
— Поздравявам те за речта, Пийбоди. Мразя те, но признавам, че ме убеди. — Грабна кутията от ръцете й и намръщено зачете указанията за използване на компреса. — Как се слага това чудо?
— Аз ще ви го поставя, само не мърдайте.
Пийбоди разопакова компреса и внимателно го намести върху носа на началничката си. Почти мигновено Ив почувства облекчение, но като се погледна в огледалото, грозно изруга:
— Божичко, приличам на кретен!
— Вярно е — кимна помощничката й и доволно огледа работата си. — Но и без превръзката пак приличахте на същото. Случайно носите ли си тъмните очила?
— Не, защото непрекъснато ги губя.
— Вземете моите — щедро предложи Пийбоди, а когато Ив ги сложи, отбеляза: — Така е по-добре… малко по-добре. Искате ли вода, за да изпиете таблетката?