Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Нямаме време да анализираме взаимоотношенията ни.
— Наскърбих те, знам. Въобразяваш си, че съм те пренебрегнал заради Мик, но знай, че грешиш.
— Ти грешиш! — Ив се обърна и го погледна в очите. — Оскърбеният си ти, но не ми позволи да те защитя. Взе решение, без да се посъветваш с мен, без да ми дадеш възможност да потърся възмездие заради злото, което ти причиниха.
— Щеше да изпратиш Мик в затвора, нали? Скъпа Ив, така нямаше да отмъстиш заради мен. Знаеш някои подробности от миналото ми, но не всички.
„Не всички“ — мислено повтори Рурк. Съмняваше се, че той самият знае или проумява цялата истина, но бе готов да сподели още един епизод, който досега бе пазил в тайна от нея.
— Твоето минало възкръсва в кошмарите, които те разяждат отвътре, а моето живее дълбоко в душата ми. Знаеш ли колко години бяха изминали, преди отново да се върна в Ирландия? Аз не знам броя им. Едва когато двамата с теб заминахме за Дъблин да погребем приятелката ми от детинство, се осмелих да отида в квартала, в който бях роден.
Втренчи се в ръцете си и продължи:
— С тези две ръце се вкопчвах във всяка благоприятна възможност, крадях и мамех, използвах ума си, за да се измъкна от блатото. А когато успях, загърбих всички, които се бяха борили рамо до рамо с мен, опитах се да залича спомена за мъртвия изверг, който беше превърнал живота ми в ад. Той ми причини неописуеми мъки, промени ме и малко оставаше да ме превърне в свое подобие.
— Не! Не е вярно! — Тя неволно пристъпи към него.
— Щеше да го направи — настоя Рурк, — ако не бяха приятелите ми, които ме спасиха от обезумяване и пълна деградация. Издържах и тръгнах по свой път, защото имах насреща хора, на които да разчитам в най-тежките мигове от живота ми. Едва когато миналата година с теб заминахме за Дъблин да погребем Джени, осъзнах, че съм им длъжник, че не съм им се отплатил за приятелството и за подкрепата. До края на живота нямаше да си простя, ако бях предал Мик.
Тя тежко въздъхна, сетне изруга:
— Мътните го взели твоя приятел! Знам, че не можеше да постъпиш другояче, но те предупреждавам, че моите хора са по петите му.
— Не съм очаквал да го оставиш да се изплъзне. Предполагам, и той не си прави илюзии, че ще му се размине. Между другото, помоли ме да ти предам извиненията му заради неприятностите, които ти причини, и задето не успя лично да се сбогува с теб.
Ив презрително изсумтя, а той извади от джоба си флаконче и й го подаде:
— Помоли да ти предам един малък подарък.
— Какво е това, боклук ли?
— Пръст. Мик твърди, че е от могилата в Тара, където в далечното минало са погребвали ирландските крале. Нищо чудно да е напълнил флакончето с пръст от нашата градина, но по-важен е жестът. Твърдеше, че носи щастие и че било подходящ подарък за най-царственото ченге, което бил виждал.
— Какъв лицемер!
— Във всеки случай жестът е трогателен.
Тя забели очи и пъхна флакончето в джоба си:
— Царственото ченге се надява много скоро да има удоволствието отново да се срещне с галантния ти приятел. Междувременно ни е необходима помощта на цивилния консултант, за да ускорим анализирането на данните. Искам да съсредоточа цялото си внимание върху Йост и да оставя на вас, дроидите, да свършите черната работа.
— Мъдро решение, лейтенант. — Той заобиколи бюрото и я хвана за ръката. — Има още нещо, за което трябва да отделиш мъничко време.
— В момента не ми е до секс!
— За секс винаги има време, но сега говоря за друго. Йост притежава нотариален акт на името на Мартин Роулс за имот на брега на океана в тропическия сектор на курорта „Олимп“. Къщата току-що е завършена и собственикът й може да се нанесе.
— Да му се не види!
— Ако не го заловите в Ню Йорк, ще го пипнете на „Олимп“. Научих, че ползва услугите на декоратори от моята фирма за обзавеждане на къщата. След четири дни има насрочена среща с тях. Запазил си е стая в най-големия хотел, в които има и казино. Имам списък с транспортните средства, които пътуват за „Олимп“. Само една совалка излита от Ню Йорк. Изпратих ти цялата информация по електронната поща.
— Веднага ще се възползвам, нямаме нито миг за губене.
Разделиха се на два екипа, Макнаб помагаше на Рурк да изготвят нова стратегия за охраната на залата в хотел „Палас“. Ив и Пийбоди обсъдиха най-добрата стратегия за залавянето на Йост, а Фийни беше свързващото звено между двата екипа.
— Ясно е, че Йост планира да напусне планетата след обира. Фийни, попитай Рурк дали Йост ще получи част от печалбата извън хонорара за убийствата.