Предателство в смъртта

— Вярно е, защото пропуснах нещо важно. Двама души трябва да заминат за „Олимп“ и да държат под око станцията, на която каца совалката в случай, че Йост ни се изплъзне тук. Ще информирам агент Стоу за развоя на събитията. Нека сама избере дали да остане в Ню Йорк или да замине за „Олимп“.

— Разбира се, ще разговаряш с нея едва утре сутринта, защото не желаеш още сега да й съобщиш информацията. Фийни — провикна се към съседния кабинет, докато масажираше раменете на Ив. — Свободен си.

— Ей сега си тръгвам. Далас, трябва да предупредим центъра за контрол на междупланетните полети. Нищо чудно Йост да избере обиколен маршрут до „Олимп“.

— Ако го сторим, някой може да се раздрънка и тогава край на надеждите ни да пипнем Йост. Имаш ли сигурен човек сред персонала?

— Чакай да си помисля. Едно време познавах… — Той застана на прага и млъкна, като видя какво прави Рурк. — Май е време да си вървя, доста закъснях… Ще предложа на Пийбоди да я закарам до вкъщи.

— Тя е при басейна — обясни Рурк и притисна Ив, за да й попречи да стане.

— Чудесно — усмихна се Фийни. — Може и аз да поплувам.

— Чувствай се като у дома си. А ти ще седнеш да вечеряш — обърна се той към съпругата си.

— Вече се нахраних.

— Видях, че хапна на крак половин сандвич, което не може да се нарече вечеря. — Озърна се, като чу гласове, и добави:

— Имаме си гости. Ще хапнеш малко супа, докато Мейвис те развлича.

— Нямам време за… — Тя млъкна и примирено въздъхна, защото приятелката й с танцова стъпка влезе в кабинета. Обувките й бяха с осемнайсетсантиметрови токчета и при всяка стъпка от тях изригваха разноцветни светлини.

— Здрасти, Далас! Как си, Рурк? В коридора срещнах Фийни и той ме осведоми, че за днес сте приключили.

— Всъщност имам още малко работа. Поговорете си с Рурк, докато привърша. — Тя широко се усмихна, доволна от гениалната си идея. Но усмивката й помръкна, когато в кабинета влезе още една жена. Яркочервената й коса беше оформена в дълги спираловидни кичури, които стърчаха от главата й.

— Трина… — ужасено прошепна Ив и стомахът й се сви на топка.

— Дойдохме лично да ти съобщим резултата от детективската ни работа — обяви Мейвис. — Трина откри къде се продават продуктите, които те интересуват. Нали така, Трина?

— Абсолютно!

— Много се радвам, страхотни сте — промълви Ив и се укори, че страховете й са били напразни. Посещението на двете дами беше делово, нямаше да я увещават да посети козметичния салон. — Изгарям от нетърпение да чуя какво сте открили.

— Кажи й, Трина. О, има и бяло вино! Рурк, ти си върхът! — Тя приседна на ръба на бюрото, без да се притеснява, че късата й пола се вдигна чак до чатала, и жизнерадостно се усмихна на домакина.

— Значи — подхвана Трина, — имаме фон дьо тен „Младост“ в две разцветки, който се продава само в престижните универсални магазини или в козметичните салони. Имаме и пудра, подходяща за мъже и за жени, предлагана в различни опаковки. Вашият човек е избрал марка „Делорен“. Продуктите на тази фирма също се продават само в специализираните магазини, тъй като са доста скъпи и не са за масовия потребител.