Предателство в смъртта

— Случва се да имам богат клиент, който е готов да плати високата цена. Тогава купувам „Естествена красота“ направо от фирмата „Карнеги — доставки на едро“, която се намира на Второ авеню. — Отпи от виното, сетне продължи: — Направих си труда да се обадя на моята приятелка от „Карнеги“ и я поразпитах за продуктите, които вашият човек е предпочитал. Тя се учуди, че я питам тъкмо за тях, тъй като току-що един от постоянните клиенти поръчал същите козметични средства. Описа го като плешив мъж, който посещавал фирмата веднъж-два пъти годишно и винаги плащал в брой. Казал й, че притежава козметичен салон в Южен Джърси.

Ив бавно се изправи на крака:

— Взел ли е поръчката?

— Не, казал, че ще се отбие утре преди обяд. Помолил да подготвят предварително сметката му, тъй като времето му било ограничено. На приятелката ми й направило впечатление, че този път е поръчал двойно по-голямо количество.

— Рурк, моля те, налей още вино на тази жена!

— Май си доволна, а? — подхвърли Мейвис.

— Малко е да се каже, че съм доволна. Направо съм щастлива. Направихте ми голяма услуга. Трина, кажи ми името на твоята приятелка. Ще я помоля за съдействие.

— Добре. Но първо ще те попитам нещо. Защо ме обиждаш?

— Да те обиждам ли? Тъкмо се канех да те разцелувам.

— Защо се подиграваш с моята работа? Погледни се! — Тина обвинително вдигна пръст, а Ив забеляза, че ноктите й, които бяха дълги поне три сантиметра, бяха боядисани със сапфиреносин лак. — Приличаш на нещо, което е попаднало под колелата на максиавтобус. Кожата ти е повяхнала, имаш сенки под очите.

— Напоследък съм доста заета.

— Не се оправдавай с работата. И не ми казвай, че е невъзможно да отделиш пет минути дневно, за да уважиш труда, който положих за външността ти. Кога за последен път си използвала избелващия лосион или средството за отстраняване на бръчки под очите, предизвикани от умора?

— Ами…

— Обзалагам се, че нито веднъж не си масажирала гърдите си с крема, който специално приготвих за теб. — Тя се обърна към Рурк: — Защо поне ти не си мажеш ръцете с него, когато я галиш, та да не отиде трудът ми на вятъра?

— Честно казано, няколко пъти опитвах — заяви той и без да му мигне окото, остави съпругата си в ръцете на врага. — Но тя е доста инатлива.

— Дай да ти видя ноктите на краката! — Трина скочи на крака и заобиколи бюрото.

Ив Далас, която ежедневно заставаше лице срещу лице със смъртта, се сви като подплашен заек:

— Не, не разрешавам.

— Не си използвала комплекта за педикюр, нали? — заплашително попита козметичката, сетне очите й, които бяха подчертани със сенки във всички цветове на дъгата и от златни мигли, се разшириха от изумление: — Сама ли си подстригвала косата си?