Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Да — възкликна Елейн. — Това е тер-ангреал! И съм готова да се обзаложа, че има нещо общо с климата. Но не съм достатъчно силна, за да го изпробвам сама.
— Да не си посмяла! Не разбираш ли, че можеш да се усмириш, ако работиш с тер-ангреал, след като не знаеш какво прави той!
— Но това наистина е нещото, което дойдохме да потърсим, Нинив. И мислиш ли, че съществува някой, който да разбира от тер-ангреали повече от мен?
Нинив изсумтя. Само това, че Елейн беше права, още не означаваше, че е излишно да я предупреди човек.
— Не казвам, че не е чудесно, ако това нещо може да направи нещо с времето — чудесно е, — но не разбирам как може да е това, което ни трябва. Това по никой начин не би могло да повлияе на Съвета за Ранд.
Купата в ръцете й се стопи. Сандъкът също се оказа затворен.
— Нинив, когато прелях в купата, усетих… Нинив, това не е единственият тер-ангреал в тази стая. Мисля, че тук има и ангреали, а може би дори и ша-ангреали.
— Тук? — отвърна невярващо Нинив и огледа препълнената стаичка. Но щом имаше един, защо да не са два? Или десет, или сто? — Светлина, не преливай повече!
— Знам какво правя, Нинив. Повярвай ми. Следващото, което трябва да направим, е да разберем къде точно се намира тази стая.
Това се оказа не лека задача. Въпреки че пантите бяха здрави, макар и силно ръждясали, вратата не се оказа пречка, не и в Тел-айеран-риод. Проблемите възникнаха след това. Сумрачният тесен коридор отвън беше само с едно прозорче в дъното и през него не можеше да се види нищо, освен олющената бяла мазилка на стената от другата страна на улицата. Улицата също не им подсказа нищо. По малките дюкянчета нямаше никакви табели и единственото нещо, което отличаваше хановете, бяха боядисаните им в синьо врати. Червеното, изглежда, означаваше кръчма.
Нинив закрачи, търсейки някакъв отличителен белег, някакъв ориентир, по който да определят местонахождението си. Нещо, което да им подскаже кой е градът. Всички улици си приличаха. Най-сетне тя намери някакъв мост, от груб камък, за разлика от другите, които беше видяла, и без никакви статуи. По средата на арката му можеше да се види само каналът, съединяващ се с други в двете посоки, още мостове и други сгради с лющеща се бяла мазилка.
Изведнъж тя разбра, че е останала сама.
— Елейн. — Тишина, нарушавана единствено от ехото на собствения й глас. — Елейн! Елейн!
Златокосата жена изникна от едно кръстовище вляво от моста.
— А, ето те и теб — каза Елейн. — Това място прилича на добре планиран заешки лабиринт. Извърнах глава само за миг и ти изчезна. Намери ли нещо?
— Нищо. — Нинив хвърли още веднъж поглед към канала. — Нищо, което да е от полза.
— Поне можем да сме сигурни къде сме. Ебу Дар. Той трябва да е. Не мога да се сетя за друг град с толкова много канали, освен Иллиан, а това определено не е Иллиан.
— Надявам се — отвърна плахо Нинив. Въобще не беше й хрумвало, че едно такова сляпо търсене може да ги отведе в леговището на Самаил.
— Ебу Дар ще ти хареса, Нинив. Мъдрите на Ебу Дар разбират от билки. Всичко могат да лекуват. И трябва да могат, защото ебударците се бият на дуели заради едното кихване, благородници, както и простолюдие, мъже и жени. — Елейн се изкикоти. — Том казва, че някога тук имало и леопарди, но напуснали, защото намерили жителите Ебу Дар твърде докачливи, за да може да се съжителства с тях.
— Могат да си се бият колкото си искат, стига да не ме закачат. Елейн, и да не бяхме слагали пръстените, а просто да бяхме поспали, ползата щеше да е все тая. Не бих могла да се върна в онази стая оттук. Да можехме само да направим някаква карта… — Тя направи гримаса. Все едно да поискаш да ти изникнат криле в будния свят; ако можеха да направят карта в Тел-айеран-риод, щяха да могат да вземат и купата.
— Тогава ще трябва просто да дойдем в Ебу Дар и да потърсим — каза твърдо Елейн. — В истинския свят. Поне знаем в коя част на града трябва да търсим.
На Нинив й поолекна. Ебу Дар се намираше само на няколкостотин мили от Салидар.
— Идеята никак не е лоша. При това ще ни отведе надалече преди всичко да се е стоварило върху главите ни.
— Нима това все още е най-важното нещо за теб?
— Едно от важните неща. Можеш ли да измислиш нещо друго, което да свършим тук? — Елейн поклати глава. — Тогава защо не се върнем? Искам да поспя малко истински сън тази нощ.
Пристъпиха извън съня…
… и очите на Нинив се отвориха и видяха възглавницата. Над Салидар се бе възцарила тишина, нарушавана единствено от тънките крясъци на нощни птици. Елейн се размърда, надигна се с прозявка и преля да запали свещта.