Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Всяка светлинка изглеждаше съвсем като другите, но въпреки това тя се бе научила да отличава шепа от тях. Как точно, не знаеше, и това я дразнеше ужасно. Дори и Мъдрите не го знаеха. И въпреки всичко, отличеше ли веднъж кои сънища на кого принадлежат, можеше да намира отново сънищата на това лице като стрела мишената, дори да се намираха на другия край на света. Ето, тази светлинна тук беше на Берелайн, Първата на Майен, която Ранд бе поставил да ръководи Кайриен. Надничането в сънищата на Берелайн караше Егвийн да се чувства неловко. Обикновено те не се различаваха от тези на всяка друга жена — поне на всяка жена, интересуваща се като нея от власт, политика и последната мода — но понякога Берелайн сънуваше мъже, дори мъже, които Егвийн познаваше, и то по начин, който караше Егвийн да се изчервява всеки път, когато си спомнеше.
А онова леко замъглено сияние ето там пък беше на Ранд, чиито сънища се пазеха обгърнати в преграда, изтъкана от сайдин.
Това място изкривяваше разстоянията така, както Тел-айеран-риод изкривяваше времето. Ранд спеше в Кемлин, освен ако не бе прескочил в Тийр — на нея впрочем много й се искаше да разбере как го прави, — но много близко до неговия сън тя различи друга светлинна, която познаваше. Баир, в Кайриен, на стотици левги от Ранд; където и да се намираше сега Ранд, тя беше сигурна, че тази нощ не е в Кайриен. Как го правеше все пак?
Егвийн бързо побягна от съня на Мъдрата. Ако бе видяла също така и сънищата на Амис и Мелайне, можеше и да не побегне, но дори другите две сънебродници да не спяха, те можеше да сънебродстват. Някоя от тях можеше да е тук край нея и дори да я спипа и да я извлече извън съня, или да я напъха в собствения си сън. Съмняваше се, че ще може да им попречи, все още не. Щеше да зависи от милостта на другата, превръщайки се просто в част от нейния сън. Да се съхраниш в съня на някой друг беше достатъчно трудно, дори когато сънуващият е най-обикновена личност, а с една сънебродница, която е наясно със сънищата си точно толкова, колкото и с будния свят, беше направо невъзможно, И това щеше да е най-леката част.
Хрумна й, че се държи глупаво. Бягането беше безполезно. Ако Амис или Мелайне я бяха открили, вече щеше да е някъде другаде. Впрочем, сега тя можеше да се носи с все сила право към тях. Струята от светлини не се забави, просто закова на място. Така ставаше тук.
Объркана, тя се замисли какво да направи по-нататък. Освен да се учи какво би могла да прави с Тел-айеран-риод, главната й цел беше да научи нещо за събитията по света. Понякога изглеждаше, че Мъдрите не са склонни да й кажат дори дали слънцето е изгряло, ако тя не погледне да види сама. Казваха й, че не бивало да се вълнува. Е как да го избегне, като тръпнеше над това, което още не знаеше? Точно това правеше и в Бялата Кула: мъчеше се да се добере до някакъв намек за намеренията на Елайда. И на Алвиарин. Намеците бяха най-многото, което можеше да намери, и то оскъдни. Мразеше да не знае — невежеството беше като да си ослепял и оглушал наведнъж.
Добре, но сега Кулата беше извън списъка й: нямаше как иначе, след като вече не можеше да е сигурна кои нейни части са безопасни. Останалата част от Тар Валон отдавна беше зачеркната, след като за четвърти път едва не се сблъска с една жена с меден тен, която този път кимна доволна, докато оглеждаше не какво да е, а някаква конюшня, прясно боядисана в синьо. Която и да беше тя, не беше се сънувала в Тел-айеран-риод за миг и случайно — не изчезна както другите случайни сънуващи и освен това изглеждаше направена от мъгла. Очевидно използваше тер-ангреал, което означаваше, че почти сигурно е Айез Седай. Егвийн знаеше само за един тер-ангреал, който позволяваше достъп до Тел-айеран-риод без преливане, и с него разполагаха Нинив и Елейн. Жената с тънкото кръстче обаче не беше Айез Седай от дълго. Доста красива — и облечена в скандално тънка рокля, — тя изглеждаше на годините на Нинив, и не лишена от възраст.
Егвийн можеше да се опита да я проследи — в края на краищата, тя можеше да е от Черната Аджа; те бяха откраднали съновни тер-ангреали — но като претегли риска, че могат да я разкрият и дори пленят срещу факта, че не можеше да каже на никого какво е научила, не и докато не получи възможност отново да говори с Нинив и Елейн, не и освен ако не открие нещо толкова зловещо, че всичко да зависи от него… Пък и в края на краищата Черната Аджа си беше работа на Айез Седай.