Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Правеше си подобни разходки за опресняване на мислите. Имаше нужда от опресняване на мислите, когато ставаше дума за това да се спаси един човешки живот. Защото Стивън Гарман беше получил и донесъл още едно писмо с поредното послание: „Няма нужда да търсиш отговора, ти си този отговор“.
Кастърстейн им беше казал да оставят следващия пожар да спре от само себе си — никаква вода, никакви опити за потушаване с други средства. Болд осъзнаваше, че този пожар може да избухне още тази вечер, че още един живот по всяка вероятност щеше да бъде изгубен. Отговорността, която той носеше за този живот, го подлагаше на напрежение, което не можеше да понесе. Притесненията му сега бяха по две линии: известността, която беше добил арестът на Хол, можеше да предизвика имитация на пожарите; или можеше да принуди Начетения да се скрие, или което беше още по-лошо — да предизвика безумна ярост у него — каквото беше предвиждането на Дафи — заради страха от арест.
Гениалните хрумвания го осеняваха в най-неподходящото време; така той почти не се изненада, че както гледаше сивия кашмирен пуловер, изведнъж го осени мисълта, че с ареста на Хол спираха и доставките на гориво за подпалвача.
С мобифон на ухото си Болд се втурна към управлението, разблъсквайки хората, изпречили се на пътя му. Пухтейки и задъхвайки се, той обясни на Шосвиц, че трябва незабавно да се проведе инвентаризация на хранилището на горива в базата „Командир Джоузеф“. До този момент по нареждане на началника на отдел „Криминални престъпления“ те нарочно не се бяха занимавали с проблема Военновъздушни сили, опасявайки се от институционално-бюрократична битка.
— Пропиляхме си шанса, лейтенант. Капанът си стоеше готов, с колкото стръв искаш, и нямаше кой да го види и да го щракне.
— Какъв капан? — смая се Шосвиц.
— Ако предположението ми е вярно, имало е влизане с взлом в базата „Командир Джоузеф“ — снощи или по-предната нощ. След като медиите съобщиха за ареста на Хол.
Когато двадесет минути по-късно пристигна в службата, видя, че Шосвиц го чака пред асансьора.
— Откъде, по дяволите, разбра, че е имало влизане с взлом?
Болд отвърна:
— Отивам да намеря Ла Моя. Кажи на Бърни да доведе няколко от своите експерти. Ще действаме, все едно че се намираме на местопрестъпление. Ще се наложи всички да вземат участие.
— Добре, обаче как, по дяволите, разбра? — излая Шосвиц след сержанта.
Болд не се спря, само извърна глава и каза:
— Няма предлагане, а има търсене.
Военновъздушната база „Командир Джоузеф“ се намираше точно зад филмовото студио: симетричните квадратни парцели, прилични на градини, бяха разнообразени с грозни продълговати бараки и наблъскани в непосредствена близост една до друга тухлени къщички с по три спални в ранчо стил, предназначени за висшите чинове. С деветстотинте си места в къщите и повече от хилядата в общите спални тази база някога беше служба и дом за четиристотин и осемдесет военни, шестстотин и двадесет на редовна служба и двеста и четиридесет цивилни, което означаваше, че обитателите й бяха наброявали средно хиляда и двеста души. Имаше собствен кинотеатър, игрище за боулинг, игрище за голф, детска градина, салон за разкрасяване, книжарница и поща. В момента обитателите на базата бяха двеста военни, сто и шестдесет на редовна служба и седемдесет и шест цивилни. Сегашното селце представляваше бледа сянка на онзи град, разположен върху две хиляди акра земя, в чертите на който се включваше някога третото по големина летище в щата. Улиците бяха прави, с тротоари от двете страни и пусти. Измежду паветата беше прорасла трева. Болд и Ла Моя бяха седнали отпред в служебната кола, Шосвиц отзад — сам. Движеха се след колата на ФБР, тя — след колата на специализираното звено по палежите към ФБР, а тя — след колата на военната полиция — джип с камуфлажна окраска в зелено, черно и кафяво.
Командирът на базата се оказа мъж с изненадващо крехко телосложение, над петдесетгодишен. Членовете на екипа на ФБР, водени от Сандърс, когото Болд познаваше много добре, поеха върху себе си обясненията. Преговорите обаче не доведоха доникъде и тогава Ла Моя, без да чака покана да говори, каза: