Без шанс за разпознаване

Твърде много спомени нахлуха в мислите й. Усети, че ще се разреве с глас.

Сълзи се затъркаляха по бузите й. Плачеше и той. За части от секундата тя му напомни неговата майка, тъй като майка му много плачеше… Той си спомни за лъжата — тя никога не го беше напускала — и се разрева неудържимо. Тя беше лежала долу на студа и влагата, сред мишките, паяците, мравките и бог знае какво още. Нищо не беше останало от нея, освен кокали и златната халка.

За първи път съживи спомена си за обстоятелствата, при които беше открил халката, откакто си беше обещал да не мисли за това. Когато Дафи протегна ръце и го прегърна, той усети топлината й, вдъхна нейния аромат, притисна се до гърдите й и изпадна в особено настроение, в съзнанието му изплуваха образи, изплуваха чувства, които не подозираше, че е съхранил. Видя себе си като малко дете. Видя майка си гола във ваната, да пляска с крака в горещата вода и да се смее. Той видя синините по лицето й, отеклото й око и подпухналите й устни. Спомни си предупреждението й, изречено с изплашен глас: „Не споменавай пред него нищо за това. Гледай ме все едно нищо не се е случило. Когато той те погледне, дръж се пак така — все едно нищо не се е случило, Бенджамин. Ти си моето добро момче, нали? Обещай, че ще го направиш за мен“. Тя го беше защитавала, едва сега осъзна той, твърде късно обаче.

В съзнанието му видеокасетата продължаваше да се върти и Бен ги чу да се карат и как Джек я удари и как тя извика: „Ще го направя, ще направя каквото искаш. Само не бий детето“. След това леглото дълго време беше скърцало, по-късно той беше усетил цигарен дим и се притесни да не би пастрокът му да е заспал, докато пуши, и отиде да провери. Откри, че майка му седи на един стол и пуши. Бавно слезе по стълбата надолу и се запъти право към нея — тя не пушеше?!, не я беше виждал да го прави, сега се почувства разстроен заради това и й го каза. Тя се беше втренчила в пердето, закриващо прозореца, не изглеждаше да го е чула. В стаята беше тъмно, окото му постепенно привикна към тъмнината, всеки път, когато майка му подръпваше от цигарата, припламващото огънче осветяваше тялото й — той видя, че тя е съвсем гола. После, когато отпусна ръка с цигарата, Бен видя, че тялото й е покрито с червени резки, някои от тях явно така дълбоки, че от тях още се стичаше кръв, и с огромни грозни синини с големината на картофи. Майка му изпусна дима и без да го поглежда, каза: „Иди да си легнеш“. От очите й се затъркаляха сълзи. Той се качи на стълбата, но не отиде да си легне, а се притаи в тъмнината и остана да я наблюдава. Тя изпуши четири цигари една след друга, взе палтото си от закачалката и го облече. Поседя известно време на дивана, а когато Бен се събуди от непредвидена дрямка, тя вече беше седнала на друг стол и гледаше през прозореца — сякаш искаше да е там, навън. Изпуши още две цигари. Бен усети как е подпрял глава върху коленете си и плаче, мокрейки пижамата си. Джек се провикна от спалнята: „Ела тук. Да си поиграем още малко“. Майката на Бен погледна към мястото, където се беше притаил Бен, сякаш обмисляше нещо. Хвърли цигарата — той никога нямаше да забрави тази гледка, защото тя я беше изгасила с бос крак върху килима; след това Бен често беше гледал прогореното място и си беше мислил за майка си. Тя разкопча палтото си, съблече го и го пусна на дивана, после бавно закрачи към спалнята, като същинско зомби. Бен чу как Джек й каза нещо, чу гласа на майка си, но не и думите й, след това характерния звук от тежък удар и дълбокия стон на майка си, покри уши с ръце и побягна в стаята си — и там пъхна глава под възглавницата си както го беше правил толкова други вечери.