Без шанс за разпознаване

Не искаше да си го признае, но харесваше Дафи. Даже й съчувстваше, защото изглежда всичко, което правеше тя, е да ходи на работа и да говори по телефона. Беше му казала, че обича да тича вечер, но откакто той се бе настанил при нея, беше успяла само веднъж да излезе да тича.

— Каква услуга?

— Сержант Болд иска да ти зададе няколко въпроса. Да ти покаже някои снимки. Знаеш ли какво значи разпознаване в редица?

— Аха.

— Може и да ти поискаме да разпознаеш някого.

Не искаше да й показва съвсем директно какво е отношението му към всичко това.

— Ами ако не искам? — попита я с ироничен тон.

— Тогава ще те принудя да го направиш — беше откровеният й отговор.

— И как смяташ да ме принудиш?

— Ще те подкупя най-вероятно.

— Как?

Тя отговори на въпроса му с въпрос.

— Какво ще кажеш за една среща с Емили?

Стори му се, че извика прекалено силно:

— Да!

Но се постара да си придаде абсолютно незаинтересован вид. Не искаше да й разкрива истинските си чувства.

— Не може да стане в нейната къща — поясни Дафи. — Може би в библиотеката или на друго подобно място. Ще го организираме.

— Организирай го — каза Бен и тъй като тя го наблюдаваше очаквателно, добави: — Моля те!

Докато вървяха към колата й, Бен я попита:

— Ти разведена ли си?

— Не — отвърна му тя, истински изненадана от въпроса му.

— Майка ми беше разведена, преди да се запознае с него.

Той не й беше говорил за себе си, но тя изглежда знаеше много за живота му. Отначало се беше страхувал, че полицията го преследва заради петстотинте долара, че ще го арестуват и пъхнат в затвора. Но разбра, че не е било заради това, знаеше, че е заради Ник. С истинско удоволствие щеше да им помогне да тикнат Ник в затвора.

— Много хора се развеждат в последно време — обясни Дафи. — Това не прави от майка ти непълноценен човек.

— Мислех си, че си е отишла — каза той и гласът му като че заседна насред гърлото му. Дафи запали двигателя, но погледна към него, преди да нагласи скоростта. — Отиде си, в известен смисъл. Разбираш, нали? — Усети сълзите му да напират и извърна глава към училището. — Той ми каза, че тя ме е изоставила. Че ни е изоставила и двамата. И аз му повярвах.

Усети как една сълза се търкулна по бузата му и не отмести поглед от страничния прозорец, защото не искаше тя да го види. Колата потегли назад.

— Бен, ти си достатъчно голям, за да разбереш, че хора като Джек Сантори вършат зло. Те нараняват другите хора. Тези от нас, които стават техни жертви, са изправени пред труден избор. — Тя потегли, но отново спря и се обърна към него. — Ако свикнем с мисълта, че сме жертви, почти сигурно е, че няма да се измъкнем. По-добрият избор е да вървим напред. А ако разговаряме по този проблем, само можем да си помогнем.