Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ще останете ли? Кралица Савара и нейната група ни гостуваха снощи.
— Да, ще останем и бихме искали да научим новините от снощните ви гости.
Сарал погледна към Сония и като че ли едва не й се усмихна. Сония наведе глава с благодарност. Във всяко имение, където бе спирала кралицата, Сония разпитваше за Лоркин.
Бившите роби ги въведоха в имението. Те слязоха от конете, които бяха отведени. Една жена на средна възраст и двете й дъщери ги приближиха и ги приветстваха.
— Тиятия е съпруга на бившия собственик на имението — обясни Вели. — Тя посрещна кралица Савара в дома си.
— А съпругът й?
— На изток е. Той е добър човек и ние не искахме да умира. Знаехме, че има вероятност да бъде принуден да се бие заедно с останалите ашаки или че няма да успеем да говорим в негова защита, затова уредихме да отпътува извън страната.
— Какво мисли кралицата за това?
— Каза, че е впечатлена от лоялността ни. Но това не е обикновена лоялност.
Сарал се намръщи.
— Така ли? А какво е?
— Приятелство.
Сарал го погледна втренчено и погледът му се поколеба. Но после мъжът вдигна глава и отвърна на погледа й.
— Той е добър човек — рече отбранително той. — Ако искате доказателство, вижте жилищата на робите. Чисти са и топли. Позволяваше на мъжете и жените да си избират другарите, да живеят заедно и да запазват децата си. Изискваше показно подчинение от нас само когато идваха гости.
Сарал повдигна вежди.
— Забележително. Какво ще се случи с него сега?
— След няколко дни корабните роби ще му разкажат всичко и ще го предупредят, че може би ще се нуждае от разрешение, за да се върне. Смятате ли, че ще го получи?
Двамата Изменници се спогледаха. Теми сви рамене.
— Сигурно. Но няма да има земя. Ще трябва да живее на равни начала с вас.
— За него ще бъде чест — отвърна Тиятия.
Сарал погледна към жената, после към Вели и кимна.
— Кралица Савара наистина каза, че може да има подобни случаи и че трябва да балансираме между предпазливостта и съчувствието.
— Влезте — каза Вели с усмивка. — Стаите и храната вече са приготвят.
Както във всички предишни имения, една изненадващо непретенциозна входна врата водеше към коридор и по-голяма стая, която в различните домове имаше различно предназначение — понякога се използваше като склад, понякога за спалня, а понякога за гостна.
— Седнете — покани ги Вели. — Храната ще бъде готова скоро.
Сония избра две табуретки за себе си и Регин. „Седенето на възглавници е за по-млади хора“ — реши тя. Вели, Сарал и Теми направиха същото.
— Докато чакаме, желаете ли малко рака? — попита Тиятия.
Сарал погледна към Вели и вдигна въпросително вежди. Той кимна.
— Да, ще сме ви много благодарни — отвърна Сарал.
Тиятия се усмихна и насяда заедно с дъщерите си на възглавниците в средата на стаята. Под един стол бяха поставени кана и кутия със смляна рака. Появиха се още бивши роби, които носеха вода и чаши и тя се захвана за работа. Докато Сарал и Вели разговаряха за произвежданото от имението и за бъдещето, Сония гледаше, развеселена при вида на добре познатия й ритуал на едно толкова непознато място. За нейна голяма изненада, от чучура на каната започна да се вие пара.
— Магьосница ли сте? — попита тя Тиятия.
Всички разговори секнаха внезапно. Сония се огледа. Вели хапеше устни и гледаше намръщено Сарал. Двамата Изменници се взираха изненадано в Тиятия. Стомахът на Сония се сви, щом осъзна, че Вели е искал да запази това в тайна и разкривайки способността на жената, Сония неволно я е издала.
— Да — отвърна тихо Тиятия. — Съпругът ми ме научи.
Сарал изпусна сдържания си дъх.
— Сега вече съм склонна да вярвам, че съпругът ти е точно такъв, какъвто ми го описа — каза тя.
— Защо повярвахте на това, а не на нас? — намръщи се Бели.
— Защото доброто отношение към робите никога няма — нямаше — да застраши властта на вашия ашаки. Но не и обучаването на съпругата му в магията.
„Освен ако не я е обучил във висшата магия“ — помисли си Сония. Тя знаеше, че сачаканците презират магьосници, които не владееха висшата магия. Ако съпругът на Тиятия не я беше обучил, тя пак щеше да е по-нисша от него както като статус, така и като сила.
„Както щеше да е приет Регин от сачаканците, ако двамата бяхме…“