Пътешественикът във времето и неговата жена

— Майките мишки са умирали ли?

Кендрик кима.

— Майките умираха, бебетата също. Не можехме да разберем причината, затова започнахме да ги наблюдаваме денонощно и установихме какво се случва. Зародишите напускаха утробата на майката, за да пътешестват, после отново влизаха в нея, а майките получаваха вътрешни кръвоизливи и умираха. Или просто изхвърляха до десет дни плода. Бяхме се отчаяли.

Ние с Хенри се споглеждаме и извръщаме очи.

— Можем да потвърдим, че е така — казвам аз на Кендрик.

— Дааа — отвръща той. — Ние обаче намерихме изход.

— Какъв? — наостря уши Хенри.

— Решихме, че вероятно се дължи на реакция на имунната система. Нещо в зародишите на мишките беше толкова чуждо на имунната система на майките, че тя се бореше с тях, все едно са вирус. Затова потиснахме имунната система на майките и всичко се получи като с вълшебна пръчка.

Сърцето ми ще се пръсне от вълнение. Като с вълшебна пръчка.

Най-неочаквано Кендрик се навежда и сграбчва нещо от пода.

— Пипнах ли те! — възкликва той и показва мишката в долепените си длани.

— Браво! — казва Хенри. — И сега какво?

— Генно лечение — уточнява Кендрик. — Лекарства. — Той свива рамене. — Можем да го направим, но и досега не знаем как точно се получава. И защо. Опитваме се да разберем именно това.

Той подава мишката на Хенри. Хенри допира длани и Кендрик изсипва животинката в тях. Хенри я разглежда любопитно.

— Има татуировка — отбелязва той.

— Само така можем да установим коя коя е — обяснява Кендрик. — Медицинските сестри в лабораторията са луднали, мишките все им бягат.

Хенри се смее.

— Това е нашето Дарвиново предимство — заявява той. — Бягаме.

Гали мишлето и то се облекчава в дланта му.

— Никаква поносимост към стрес — продължава Кендрик и връща мишката в клетката, където тя се шмугва в картончето от тоалетна хартия.

Веднага щом се прибираме, се свързвам по телефона с доктор Монтагю и започвам да й пелтеча за потискане на имунната система и вътрешни кръвоизливи. Лекарката ме изслушва внимателно и ми казва да отида при нея следващата седмица, междувременно тя щяла да провери как стоят нещата. Затварям, а Хенри ме наблюдава нервно над икономическите страници на „Таймс“.

— Струва си да опитаме — казвам му аз.

— Докато разберат за какво става въпрос, са измрели доста мишки майки — напомня той.

— Но се е получило! Кендрик е успял!

Хенри казва само:

— Да.

После пак се зачита. Понечвам да отговоря, но сетне се отказвам и отивам в ателието, прекалено развълнувана съм, за да споря. Получи се като с вълшебна пръчка. Като с вълшебна пръчка.