Обречена на теб [bg]

Нужно ми бе повече време, отколкото предполагах, за да реша какво да облека. Мислех си за Ева, докато избирах дрехите си. Сивите панталони, които тя толкова обичаше, и черна фланелка с шпиц деколте. Готово.

Някой почукана вратата.

— Влез.

Ангъс застана на прага.

— Детективите се качват с асансьора.

— Добре.

Тръгнахме заедно по коридора към хола.

Жена ми седеше на дивана по чорапи, облечена в анцуг и широк пуловер. Отпуснала бе глава на рамото на Виктор и галеше с пръсти косата на Кари, който седеше на възглавница до коляното ѝ. Връзката им не можеше да е по-силна. Телевизорът беше включен, даваха филм, който никой не гледаше.

— Ева.

Бавно плъзна поглед към мен.

Подадох ѝ ръка.

— Полицаите са тук.

Виктор се изправи, а след него се надигна и жена ми. От фоайето долетя енергично почукване по вратата и всички застанахме нащрек.

Приближих се до дивана, като продължавах да държа ръката си протегната. Ева бавно се изправи, лицето ѝ беше все още бледо, а погледът — отнесен. Постави ръка в моята и аз въздъхнах с облекчение. Притеглих я към себе си, прегърнах я и я целунах по челото.

— Обичам те — казах ѝ нежно и я придружих до вратата.

Ева ме прегърна през кръста и се облегна на мен.

— Знам.

Отворих вратата.

— Детективи, заповядайте.

Грейвс влезе първа и веднага насочи острия си син поглед към Ева. Мична я последва и тъй като бе по-висок от партньорката си, се вторачи в мен. Кимна отсечено:

— Господин Крос.

Докато затварях вратата, Ева се отдели от мен.

— Много съжаляваме за загубата ви, госпожо Крос — заяви Грейвс. Каза го по онзи типичен полицейски начин, който показваше, че твърде често произнася тези думи.

— Може би си спомняте бащата на Ева, Виктор Рейъс — казах. — А високият шотландец, който стои ей там, е Ангъс Маклауд.

И двамата детектива кимнаха, но Грейвс пое инициативата както обикновено.

— Аз съм детектив Шели Грейвс, а това е партньорът ми детектив Ричард Мична. — Погледна към Кари, с когото бе разговаряла преди броени часове: — Господин Тейлър.

Посочих масата за хранене.

— Заповядайте, седнете.

Жена ми приглади нервно косата си.

— Да ви донеса ли кафе? Или вода, може би?

— С удоволствие бих изпил едно кафе — обади се Мична и дръпна стола си.

— Аз ще го направя — намеси се Крие, който влезе в хола откъм коридора. — Здравейте, аз съм вторият баща на Гидиън, Крис Видал.

Детективите го поздравиха и той отиде в кухнята.

Грейвс седна до партньора си и остави на масата, до лакътя си, една доста износена кожена чанта. Жената беше тънка като тръстика, а партньорът ѝ, Мична, бе доста едър. Косата ѝ беше кафява и къдрава, опъната силно назад и вързана на опашка, така че да разкрива лисичето ѝ лице. Мична вече започваше да посивява и да оплешивява, което подчертаваше тъмните му очи и доста грубите черти на лицето.