Обречена на теб [bg]

Полицаите му благодариха и си взеха по чаша. Грейвс пиеше кафето си черно. Мична добави малко сметана и захар.

Виждала бях детектив Мична само по време на разследването на смъртта на Нейтън.

Познавах Грейвс по-отблизо, бяхме спаринг партньори на тренировките по крав мага при Паркър. Струваше ми се, че тя ме харесва, или поне ѝ бях симпатична. И съм убедена, че приключи случая с Нейтън, преди да е намерила отговор на всичките си въпроси, заради любовта на Гидиън към мен.

Чувствах се по-спокойна, че тъкмо тя води разследването.

— Да видим дали съм разбрала правилно — обадих се. Опитвах се да се отърся от мъката, която замъгляваше разума ми през целия ден. — Значи онзи мъж е преследвал Гидиън?

Баща ми бутна настрани снимките.

— Кой е бил целта на Хол, дъщеря ми или Крос?

— Хол вярва, че Крос го е предал — заяви Грейвс, — като се е оженил.

Вперих поглед в нея. Не носеше грим и бижута, но беше абсолютно неустоима. Навярно се бе сблъсквала с реалността достатъчно пъти, за да загуби всякакви илюзии по отношение на професията си, и все пак беше на страната на справедливостта — дори тя да излиза от рамките на закона.

— Щом той не може да има Гидиън, значи никой няма да го има, нещо такова ли?

— Не съвсем. — Грейвс погледна към мъжа ми и обясни: — Хол вярва, че съдбата му е преплетена с тази на Гидиън. Казва, че между тях двамата е имало някакво космическо споразумение, което бракът ви е разрушил. Смята, че само ако убие Крос, ще може да поеме контрол върху живота си, за да не тръгне той в нежелана посока.

— Има ли изобщо смисъл във всичко това? — обади се Кари, постави лакти на масата и обхвана главата си с ръце.

— Натрапчивата мания на Хол не е сексуална — поясни Минна. Изглеждаше смачкан и изморен, защото бе работил цяла нощ. И все пак нищо не можеше да убегне от острия му поглед. Партньорката му се съсредоточаваше върху най-важното, той преценяваше страничните неща, подробностите. — В нея няма нищо романтично дори. Твърди, че е хетеросексуален.

Грейвс измъкна друга снимка и я постави най-отгоре.

— И двамата познавате тази жена.

Ани. Дланите ми се изпотиха. Гидиън се изпъна като лък.

— По дяволите! — измърмори Кари и шумно стовари юмруци върху масата, при което аз подскочих.

— Видях я снощи — каза Крие и седна на стола до Гидиън. — Беше на вечерята. Човек трудно може да пропусне огненочервената ѝ коса.

— Коя е тя? — попита баща ми.

— Доктор Ани Леели Лукас — отговори Грейвс. — Лекувала е Хол, въпреки че той я е посещавал в друг кабинет, далеч от основния ѝ. Там е приемала пациенти под псевдонима Арис Матевосиян.

Гидиън си пое шумно въздух през стиснати зъби.

— Знам това име.

Грейвс го погледна, съсредоточила цялото си внимание върху него.

— Откъде?

— Един момент. Ще ви покажа.

Стана от масата и тръгна по коридора.

Гледах как се отдалечава от нас, а Лъки подтичва подир него. Днес кутрето почти не се отделяше от мен, като че ли си мислеше, че в момента аз имам по-голяма нужда от него, отколкото Гидиън. Нещо се беше променило. И тъй като в момента емоционалният барометър на Лъки бе по-точен от моя, трябваше да обърна внимание на това.