Обречена на теб [bg]

— Знам, че с него не се разбирате, но…

— И аз нямам никаква вина за това, да сме наясно! — Опитах се да потисна въпроса, който напираше в мен; да го преглътна и да не го изрека. — Някога споделял ли е с теб защо ме мрази толкова?

„За бога! Защо? Защо ми трябваше да питам? След всичките тези години не би трябвало да има значение.“

Крие поклати глава.

— Той не те мрази, Гидиън.

Изправих се в целия си ръст и си наложих да не треперя (не можех да преценя каква е причината — изтощение или емоция). Миналото беше зад гърба ми. Бях го оставил там, затворено и кутия, където му е мястото. Сега имах Ева…

По дяволите! Надявах се, че все още я имам.

Ева не ме бе притискала да изясня отношенията си с Кристофър така, както го бе направила по отношение на останалите членове на семейството ми. За нея брат ми бе стигнал прекалено далеч. Беше се възползвал от Магдалин абсолютно безцеремонно и Кари го бе заснел на видео. На нея сигурно ѝ беше все едно дали ще оправя отношенията си с Кристофър…

Но може би щеше да се гордее с мен, задето съм се опитал.

И ако за нея това бе доказателство, че сега съм различен, че съм се променил така, както очаква… По дяволите. В момента, в който разбрах за смъртта на Моника и не ѝ казах, се върнах в изходна позиция, загърбих целия си напредък. Ако подобряването на отношенията със семейството ми можеше да убеди Ева да ми прости лъжата, значи си заслужаваше да направя това усилие, каквото и да ми струваше то.

Опитах се да отпусна ръце. Заговорих отново. Тихо и равно.

— Трябва да ти покажа нещо.

Направих знак на втория си баща да седне до бюрото. Той придърпа напред стола си, а аз разклатих мишката, за да включа монитора. Изписаните на ръка бележки на Хю изпълниха екрана.

Крие бързо плъзна поглед по тях и се зачете. Усетих мига, в който осъзна какво чете. Целият настръхна.

— Не знам каква част е вярна — предупредих го. — Бележките на Хю относно сеансите му с мен са пълна лъжа. Според мен целта му е била с тяхна помощ да ми изгради профил, който би могъл да използва в своя защита, ако предявим обвинения срещу него.

— Трябваше да го направим — произнесе през зъби Крис. — Как се добра до тези записки?

— Няма значение. По-важното е, че тук има записки от четири сеанса с Кристофър. Предполага се, че съм присъствал на един от тях. Това или е пълна измислица, или аз съм го забравил напълно.

— Кое от двете е според теб.

— Наистина не мога да преценя. Има… епизоди от детството ми, които не мога да си спомня.

Насън си спомнях повече неща, отколкото наяве.

Крие се завъртя на стола и ме погледна.

— Мислиш ли, че е насилвал и брат ти?

Трябваше ми секунда, за да се отърва от спомените и да му отговоря:

— Не знам, ще трябва да попиташ Кристофър, но се съмнявам.

— Защо?

— Според бележките на Хю сеансите му с Кристофър са били веднага след моите. В случай че е отбелязвал правилно датите и часовете, което би било разумно от негова страна, ако е целял да прикрие следите си, не би могъл да направи нищо с него.