Обречена на теб [bg]

— Трябва да поспиш — казах му. — Изглеждаш уморен.

И това ме тревожеше. Нямах спомен да съм го виждала толкова изтощен някога.

— Виждаш ли ме? — попита дрезгаво. — Когато погледнеш към мен, виждаш ли ме?

Намръщих се още повече. Изгледах го от главата до петите.

О! Беше се облякъл така заради мен. Мислел е за мен.

— Да.

Протегна ръка и докосна лицето ми. Впери уморено поглед в мен.

— Струва ми се, че съм станал невидим за теб.

— Виждам те.

— Аз… — Дишаше тежко, сякаш бе тичал километри наред. — Съжалявам, Ева. Съжалявам за Ани… за снощи…

— Знам.

Разбира се, че го знаех.

Беше толкова разстроен. Много повече от мен. Защо? Винаги се контролираше по-добре. Но не и сега. В момента, в който научих истината, дълбоко в себе си усетих ледена решителност. Не я разбирах, но можех да я използвам. За да се справя с полицията. С баща ми и с Кари, заради които трябваше да съм силна.

— По дяволите! — изруга Гидиън, дойде до мен и обхвана лицето ми с ръце. — Разкрещи ми се. Удари ме, за бога…

— Защо?

— Как защо? — Погледна ме, сякаш съм полудяла. — За всичко съм виновен аз. Ани беше мой проблем и аз не се справих с нея. Не…

— Ти не си отговорен за нейните действия, Гидиън — прекъснах го сърдито. Подразних се, че разсъждава по този начин. — Защо мислиш, че ти си отговорен? В това няма никакъв смисъл.

Постави ръце на раменете ми и ме разтърси леко.

— В твоето поведение няма никакъв смисъл! Защо не си ми бясна, че не ти казах за майка ти? Вдигна такъв скандал, когато наех Марк, без да ти кажа. Напусна ме… — Гласът му потрепери. — Няма да ме напуснеш заради това, Ева. Ще се справим… ще намерим начин да го оставим зад гърба си.

— Няма да те напусна — уверих го и докоснах лицето му. — Трябва да се наспиш, Гидиън.

— Боже мой! — Притисна ме към себе си и ме целуна силно. Прегърнах го и започнах да го галя по гърба, за да го успокоя. — Къде си? — прошепна. — Върни се при мен.

Обхвана долната част на лицето ми е треперещи пръсти и ме накара да отворя уста. В момента, в който го направих, плъзна езика си вътре с отчаяно движение. Изпъшка, притисна ме силно и започна неистово да ме чука с език.

Усетих, че топлината на Гидиън попива в мен през дрехите му. Отчаяно се нуждаех от нещо, което да ме разтопи, затова отвърнах на целувката му и започна да галя езика му със своя.

— Ева… — Гидиън ме пусна, но продължи да ме гали по гърба.

Надигнах се на пръсти и го целунах още по-страстно. Плъзнах ръце под фланелката му и той изпъшка, притисна се към мен, а после се отдалечи от ледените ми пръсти. Продължих да го докосвам — галех кожата му, търсех топлината му.

— Да — изпъшка той, долепил устни до моите. — Господи, Ева, обичам те.

Прокарах език по устните му и засмуках езика му, той направи същото. Звукът, който се изтръгна от гърдите му, издаваше едновременно болка и облекчение. Гидиън обхванаха с ръце дупето ми и ме притисна към себе си. Прилепих се до него, напълно изгубена. Той беше единственото, от което се нуждаех. Когато бях в прегръдките му, не можех да мисля за нищо друго.