Обречена на теб [bg]

Прегърна ме и ме подкани да се облегна на него. В момента, в който се притиснах до мъжа си, усетих как той се отпуска, сякаш моят допир му носеше огромно облекчение. Плъзнах ръка около кръста му и Гидиън ме целуна по челото.

Чувах туптенето на сърцето му, докато говореше.

— Значи Ани е била терапевт на Хол? — попита съпругът ми, от умората гласът му бе станал по-дрезгав. — Защо е използвала псевдоним?

— Мислела си е, че постъпва много умно — каза без заобикалки Грейвс. — Но ние се оказахме по-умни. Освен това имаме Хол, който е много объркан, но ни сътрудничи охотно. Призна си всичко още в началото на разпита. Освен това е бил достатъчно умен… или параноичен, за да записва тайно всичките си сеанси с доктор Лукас. Открихме записите, когато претърсихме колата му.

— Тя ли го е подтикнала да извърши всичко това? — попитах. Исках да съм сигурна, че съм разбрала всичко правилно.

— Хол едва ли някога е бил съвсем с всичкия си — обади се Мична, — но преди е имал работа и дом и не се е интересувал особено от Крос. Общуването с Ани Лукас го е съсипало.

Грейвс и партньорът ѝ започнаха да събират снимките.

— Споменал ѝ е, че е спрял да ходи на училище, след като баба му и дядо му са изгубили всичко в пирамидата на Джефри Крос. Самият Хол не е имал нищо против Гидиън, но тя го е накарала да си мисли, че животът му е свързан с неговия.

— Ани може ли да отиде в затвора за това? — попитах и се притиснах още по-силно към мъжа си. — Вината за… смъртта па мама е отчасти нейна. Не може да ѝ се размине просто така, нали?

— Арестувахме я преди час — отвърна Грейвс. Погледна ме право в очите и видях решителността ѝ. — Ще я разпитаме веднага щом се появи адвокатът ѝ.

Прокуратурата ще определи какво точно ще е обвинението срещу нея поясни Мична, — но ние разполагаме със записите на Хол, а и с тези от охранителните камери, на които се вижда как те двамата влизат и излизат от втория ѝ кабинет, така че доказателствата срещу Ани Лукас са достатъчно по мое мнение.

— Дръжте ни в течение — каза баща ми.

— Разбира се. — Грейвс прибра всичко в чантата си и погледна към Гидиън: — Видяхте ли доктор Лукас по време на вечерята?

— Да — отговори той и продължи да гали ръката ми, — Ева ми я посочи.

— Някой от вас разговаря ли с нея снощи? — попита Мична.

— Не — отвърна Гидиън и ме погледна въпросително.

— Аз ѝ показах среден пръст отдалече — признах. Споменът за Ани продължаваше да се върти в обърканото ми съзнание. — Хилеше се така самодоволно. Може би точно затова беше там, за да види какво ще се случи.