Обречена на теб [bg]

— Спал ли си изобщо? — попита Крис тихо. Може би трябва да си полегнеш за час-два.

Погледнах от мястото си зад бюрото и се стреснах, когато видях втория си баща. Не го

бях чул да влиза. Докато гледах през прозореца, без да виждам нищо, мислите ми бяха отлетели съвсем другаде.

Виктор и Кари бяха в хола с Ева, изглеждаха съсипани от скръб и едва отронваха по някоя дума. Ангъс бе някъде в сградата. С хората от рецепцията се опитваше да удържи тълпата от фотографи и репортери, която се бе насъбрала пред главния вход.

— Говори ли с Ева? — попитах и разтърках зачервените си очи. — Баща ѝ и Кари са пълни развалини, а тя…

Боже мой! Как се чувстваше тя? Нямах никаква представа. Изглеждаше ми някак… дистанцирана. Сякаш не изпитваше и капка от мъката и безсилния гняв на двамата мъже, които дълбоко обичаше.

— Тя е като вцепенена — довърши вместо мен Крие и седна. — В някакъв момент ще осъзнае какво става. Засега се справя по единствения начин, по който може.

— „В някакъв момент“ не означава нищо! Трябва да знам кога… как… какво да направя.

— Затова е нужно да се погрижиш за себе си, Гидиън. — Изгледа ме внимателно и загрижено. — За да бъдеш силен и да я подкрепиш, когато има нужда от теб.

— Ева не ми дава възможност да я успокоя. Твърде заета е да се тревожи за другите.

— Убеден съм, че това я разсейва от собствената ѝ загуба — каза тихо. — Дава ѝ нещо друго, върху което да съсредоточи вниманието си. Вслушай се в съвета ми, сега трябва да се погрижиш за себе си. Очевидно е, че не си мигнал цяла нощ.

Засмях се горчиво.

— Какво ме издаде? Смокингът ли?

— Зачервените очи, наболата брада. Ева има нужда от съпруг, който ще запази спокойствие и ще се справи с всичко. А ти не приличаш на този човек.

— По дяволите! — Изправих се на крака. — Просто ми се струва… неправилно да се държа, сякаш нищо не се е случило.

— Нямах това предвид. Но животът продължава. Ева ще продължи напред с твоя помощ. Така че бъди себе си. В момента ми се струваш толкова нестабилен, колкото са и другите в хола.

Така беше. Фактът, че Ева не се обръща към мен за подкрепа, ме плашеше най-много.

Но знаех, че Крие е прав. Ако не изглеждах достатъчно силен, за да мога да я подкрепя, как изобщо очаквах жена ми да се опре на мен?

Крие се изправи.

— Ще направя кана с кафе, докато ти си вземаш душ. Донесох малко храна. Сладкиши и сандвичи от една пекарна, която брат ти ми препоръча. Скоро ще стане време за обяд.

Не можех да си представя да хапна каквото и да било, но Крис бе проявил загриженост.

— Благодаря ти.

Отидохме заедно до вратата.