Плясъкът на крилете му [bg]

— Дай му нещо, което да го успокои.

— Не е толкова лесно — отвърна лекарят. — Тези лекарства не бива да се смесват — не е безопасно. Както виждате, не се знае какво ще стане.

— Е — каза Хенри Мъглата, — аз мога да ти кажа какво ще стане, ако не направиш така, че да е в състояние да се бие.

С това трудно можеше да се спори, затова лекарят му даде валериан и мак в доза, достатъчно голяма да повали бившия ковач, който сега стоеше над Кейл, за в случай че момчето реши да хукне нанякъде.

— След колко време ще проличи дали действа?

— Каквото и да ви кажа, ще излъжа — отвърна лекарят.

Хенри Мъглата приклекна до Кейл, който трепереше целият и дишаше на пресекулки.

— Бий се само когато си готов. Ясно ли е?

Кейл кимна между треперенията и вдишванията. Хенри Мъглата излезе от палатката с ясното съзнание, че това вероятно ще е последната му нощ на тоя свят. Чувстваше се като двегодишен. Качи се на импровизираната могилка в средата на полукръга — „кула“ беше прекалено величаво название за нея — и размени няколко думи с петнайсетте арбалетчици и мъжете, които им зареждаха оръжията. После се обърна към останалите хора — своите хора — на барикадите. Помисли си, че в този момент те заслужават истината повече от всякога.

— Първо — излъга той, — чух, че подкрепленията идат. Трябва само да издържим до средата на сутринта, а после ще ги накараме да запеят друга песен. — Гръмнаха радостни възгласи, които странно контрастираха с музиката на Изкупителите.

Дали му бяха повярвали? Но какъв друг избор имаше? В момента за Хенри Мъглата всичко се свеждаше до изкуството на протакането. Реши да предложи на Изкупителите да преговарят за капитулация, без да смята, че наистина си заслужава риска. Когато вестоносецът не се върна, той беше бесен на себе си, че е прахосал живота на един човек, макар да знаеше какъв ще е отговорът. „Ти си слаб и безполезен“, каза си той. Насочи ума си към непосредствения проблем: недостига на стрели. Цял ден беше карал мъжете, които зареждаха арбалетите, да изработват нови, така че все още имаха сериозен запас; но за да отблъскват Изкупителите достатъчно дълго, вероятно щяха да им трябват много повече. Ако подкрепленията изобщо пристигнат, дано това да стане до десет сутринта. След това вече никого нямаше да го е грижа.