Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Забелязах, че на повечето от иконите им липсваха рамките — каза Аника. — Наистина повечето от тях бяха нарисувани върху дърво, но най-малко две бяха изобразени върху платно. Освен това се сетих за онзи, когото нашето таксиметрово шофьорче без малко да прегази.

— Анхел Гарсия Гомес — каза Бекстрьом и кимна. „Става все по-добре и по-добре“, помисли си той, защото вече се досещаше накъде биеше тя.

— Да, ясно е, че е бил той — каза Аника Карлсон. — Знаех го през цялото време, откакто видях онзи портрет по описание, а сега, когато имаме неговата ДНК на вратата на терасата, сто на сто съм сигурна, че е той. Ясно е, че той е очистил и Ериксон, и неговия помияр.

— Без Ериксон — поправи я Бекстрьом и поклати глава. — Той има алиби за смъртта на Ериксон. Тогава той е на състезанието по бойни изкуства. Затова пък съм почти сигурен, че не друг, а лично той се е появил при Ериксон през нощта, разбил е черепа му и прерязал гърлото на псето. Що се отнася до неговия добър приятел Окаре обаче, той може да е бил там и когато Ериксон е бил убит, и по-късно същата вечер.

— Тогава той е бил шофьор на Гарсия Гомес — каза Аника и кимна. — Това го вярвам. А какво мислиш за следното? Да предположим, че Гарсия Гомес е смъкнал картината от рамката, тази картина, която пропускат да вземат при първото си посещение, навива платното и го пъха под якето си. Какво мислиш за това?

— Точно така е — съгласи се Бекстрьом. — Определено е по-добре, отколкото да се размотава наоколо с картина под мишница посред нощ.

— А рамката? На която е стояло платното? Какво е направил той с нея?

— Разглобил я е и точно около нея е навил рисунката, вероятно — предположи Бекстрьом.

— И аз така мисля — подкрепи го Аника развълнувано. — Той би бил пълен идиот, ако беше взел със себе си платното и оставил рамката. Това щеше да накара дори колегата Алм да се замисли. Направо червена светлина, да намериш такова нещо на местопрестъплението. Строшена рамка от картина, но без платното.

— И още нещо — каза Бекстрьом. — Става въпрос за нашия свидетел. Таксиметровото шофьорче. Дали нямаме късмета да се появи отново?

— За съжаление, не — каза Аника. — Сякаш се е изпарил. И аз имам лоши предчувствия, когато се сетя за него. Това, което ме притеснява, е, че и двамата, и Окаре, и Гарсия Гомес, изглежда, са потънали вдън земята. Никакви следи и от тях, но те сега във всеки случай са задочно арестувани. Можем искрено да се надяваме, че нищо не се е случило на свидетеля ни.

„На кого му пука?“, помисли си Бекстрьом и се задоволи само с кимване.