Фондация и Земя

— Тогава ще измисля нещо друго.

— Ами ако изобщо не съществува свят на прадедите?

Тривайз бързо се озърна.

— Кой каза това?

Въпросът му беше безсмислен. Мигът, през който не му се искаше да повярва, отмина и той вече много добре знаеше кой е попитал.

— Аз — отвърна Фалъм.

Съветникът я изгледа леко начумерен.

— Ти разбираш ли за какво говорим?

— Търсиш света на прадедите, но още не си го намерил. Може би няма някакъв такъв свят.

— Никакъв такъв свят — меко я поправи Блис.

— Не, Фалъм — сериозно заяви Тривайз. — Положени са много усилия той да бъде скрит. Когато толкова много се стараеш да скриеш нещо, значи, че има какво да се крие. Разбираш ли ме?

— Да — отговори Фалъм. — Ти не ми даваш да пипна дланите. Това, че не ми позволяваш да го направя, означава, че трябва да е много интересно човек да ги пипа.

— Ха! Не и за теб, Фалъм. Блис, ти май създаваш чудовище, което ще унищожи всички ни. Никога не й давай да влиза тук, ако аз не съм до плота. А дори и тогава си помисли хубавичко, преди да я пуснеш.

Неочакваният диалог със соларианчето изглежда го извади от неговата нерешителност и той заяви:

— Явно ще е по-добре да се захващам за работа. Ако просто си седя тук и се чудя какво да правя, туй малко страшилище сигурно ще завладее кораба.

Светлините притъмняха и Геянката тихо пошепна:

— Тривайз, ти ми обеща. Не я наричай чудовище или страшилище, когато може да те чуе.

— Тогава я дръж под око и я научи на някакви обноски. Кажи й например, че възпитаните хлапета човек никога не ги чува и много рядко ги вижда.

Блис свъси вежди.

— Тривайз, отношението ти към децата е направо ужасно.

— Може би, само че сега не му е времето да го обсъждаме.

След секунда добави с тон, в който имаше и задоволство, и облекчение:

— Ето ви я пак Алфа в истинското пространство. А вляво и малко над нея има една почти толкова ярка звезда, дето липсва в галактическата карта на компютъра. Това е земното слънце. Бих заложил цялото си състояние, че е то.