Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Ентусиазмът на Пелорат нарасна.
— Голан, че нали точно това би трябвало да очакваме! Съществува свят с разумен живот, но опитът да се скрие този факт скрива и данните за него и всява несигурност у съставителите на картата, която компютърът използва.
— Не, друго ме безпокои — заяви съветникът. — Не това бихме очаквали ние. Като се има предвид с каква ефикасност е изтрита информацията за Земята, съставителите на картата не би трябвало да знаят, че в системата изобщо съществува живот, камо ли пък хора. Те не би трябвало да знаят нищо и за земното слънце. Космонитските светове ги няма на картата. Защо тогава да го има слънцето на Земята?
— Да, ама то си е тук въпреки това. Какъв смисъл има да се отрича фактът? Впрочем не откри ли и някаква друга информация за звездата?
— Името й.
— А! И какво е то?
— Алфа.
След кратко мълчание Пелорат възбудено заяви:
— Е, старче, това е. Последното късче от доказателството. Само си помисли какво е значението на тая дума.
— Че тя има ли значение? За мен си е просто едно име, и то доста странно. Не ми звучи на галактически.
— То не е на галактически. Но пък е на праисторическия език на Земята, онзи същия, на който Гея е названието за планетата на Блис.
— Тогава какво значи Алфа?
— Първата буква от азбуката на този древен език. Един от най-твърдо установените откъслеци от познание за него, с които разполагаме. В древни времена понятието „алфа“ се е използвало и като означение на първото от поредица неща. Да назовеш някое слънце „Алфа“ предполага, че то е първото слънце. А не би ли могло първото слънце да е онова, около което се е въртяла първата планета, на която се е зародил човешки живот?
— Сигурен ли си във всичко това?
— Абсолютно — кимна Пелорат.
— Има ли в ранните легенди — нали, в края на краищата, ти си митолог — нещо, дето дава на земното слънце особено необичаен атрибут?
— Не, пък и защо? То по определение трябва да е стандартно, а ми се струва, че характеристиките, които ни представи компютърът, са толкова стандартни, колкото въобще е възможно. Не е ли тъй?
— Предполагам, че слънцето на Земята е единична звезда.
— Естествено! — възкликна Пелорат. — Доколкото ми е известно, всички населени планети обикалят около единични звезди.
— И аз така смятах. Бедата е, че тази в центъра на екрана не е единична, а двойна. По-ярката от двете й съставни е наистина стандартна — същата, за която компютърът ни даде данни. Само че около нея обикаля — грубо казано, за осемдесетина години — друга звезда, чиято маса е четири пети от масата на по-ярката. С невъоръжено око не можем да ги видим като отделни обекти, но ако включа увеличението, мисля, че ще успеем.
— Сигурен ли си, че е двойна, Голан? — слиса се Пелорат.
— Така твърди компютърът. И ако сега наблюдаваме двойна звезда, значи не е земното слънце. Не е възможно да е то.
71
Съветникът прекъсна връзката си с компютъра и светлината се усили.
Очевидно това послужи на Блис като сигнал за връщане, защото тя пристигна заедно с лепналата се за нея Фалъм.
— Е, какви са резултатите? — попита Геянката.
— Разочароващи — безизразно отвърна Тривайз. — Там, където очаквах да намеря земното слънце, открих двойна звезда. А би трябвало то да е единична, тъй че онази, която е центрирана, явно е друга.
— Голан, а сега какво? — обади се Пелорат.
Тривайз сви рамене.
— Всъщност аз не очаквах да видя центрирано земното слънце. Дори космонитите не бяха заселвали световете така, че да се получи правилна сфера. Освен това Аврора, най-старият космонитски свят, можеше да е разпратила свои собствени заселници и това също щеше да изкриви сферата. Пък и земното слънце едва ли се е движило точно със средната скорост на космонитските светове.
— Така че Земята би могла да се намира където и да е — вметна историкът. — Туй ли искаш да кажеш?
— Не. Не съвсем „където и да е“. Всички тези евентуални източници на грешка не значат кой знае колко. Земното слънце трябва да е някъде в близката околност на координатите. Звездата, дето я виждаме в тези координати, най-вероятно ще е негов съсед. Странно е, наистина, да има съседна звезда, която толкова наподобява слънцето на Земята — освен ако става въпрос за двойна, — но явно случаят е точно такъв.
— Но тогава би трябвало да видим земното слънце на картата, нали? Имам предвид — близо до Алфа.
— Не, защото съм сигурен, че слънцето на Земята въобще не е на картата. Точно това ме разколеба, когато за пръв път зърнахме Алфа. Независимо колко много може да прилича на земното слънце, самият факт, че я има на картата, ме накара да се усъмня дали е онова, което търсим.