Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Без да се бави, той отвърза конете.
— Всичко наред ли е, милорд?
Погледът, с който го удостои лордът, беше дистанциран, съсредоточен и потвърди предположението му.
— Всичко наред ли е, милорд? — повтори с леко колебание той. Хю кимна сериозно.
— Да — отговори рязко той. — Да вървим, че става късно. — И се метна на седлото с едно-единствено гъвкаво движение.
— Един момент, сър! — Тайлър се наведе към стремето, скрил ножа в дланта си. — Ремъкът се е извъртял.
Хю извади крака си от стремето и Тайлър го дръпна назад. Вниманието на лорда беше другаде и той изобщо не забеляза какво се вършеше. Сега трябваше да се прибере вкъщи, макар че домът му беше последното място, където би искал да бъде.
Препуснаха надолу по хълма Лудгейт. Хю беше потънал в мислите си. Робин беше по-добре. Инстинктът му подсказваше, че синът му ще оцелее. Изтръгнат от отровната атмосфера на къщата в Холборн, той видимо се подобряваше. Сега пред баща му стоеше друга дилема. С брака му беше свършено. Докато Гуинивър живееше в къщата му, той нямаше да посмее да доведе Робин. Макар все още да нямаше убедително доказателство за участието й в отравянето на сина му, той вече не се нуждаеше от доказателства. Никой освен нея нямаше мотив да убие Робин. Миналото й и обстоятелствата говореха против нея. Значи той трябваше да се отърве от жена си. Но как?
Може би да я издаде на лорд-пазителя на печата? Кромуел щеше да се зарадва и бързо да вземе нещата в своя ръце. Щеше да я екзекутира, но и да обяви брачните договори за невалидни. Още от самото начало намерението му беше да си присвои имуществото на богатата вдовица. Хю щеше да получи възнаграждение, което щеше да бъде от полза за Робин, но нямаше да подобри собственото му положение.
Да поискаш смъртта на едно невинно дете — за него това беше толкова отвратително, че можеше да изпитва само погнуса към жената, за която се беше оженил. Но той не искаше главата й, защото смъртта й нямаше да му донесе нищо, освен това мисълта да направи момиченцата й сираци му беше непоносима. Не, той щеше да свърши необходимото сам и да се погрижи жена му никога вече да не причинява зло на близките си хора. Щеше да я затвори в Дербишайър. Оттам тя не беше в състояние да вреди на него и сина му. Щеше да я затвори в дома й в Малори Хол и да постави охрана от свои хора. Отсега нататък тя щеше да живее практически като пленница.
Какво друго би могъл да стори?
Когато конят му се подхлъзна по покрития с нечистотии калдъръм, той стегна юздите по-грубо, отколкото беше свикнало животното, и то изцвили тревожно. Хю продължаваше да се взира мрачно пред себе си, без да забелязва гъстата навалица наоколо.
— В тази посока ще се отървем от тълпата, милорд. Мазният глас на Тайлър го изтръгна от мислите му.
— Какво? — Той последва посоката, която му бе посочил слугата и видя тясна уличка отляво. — Ах, да! Проклетите тълпи! — Обърна коня си, изведе го от навалицата и го насочи към уличката.
Тайлър го последва с понито си. Конят на Хю отново изцвили тревожно и вдигна задния си крак. В този момент Тайлър го удари с все сила по задницата с камшика си, животното се стресна и се вдигна на задните си крака. Разрязаният ремък се скъса, седлото се измести настрана. Хю падна на земята, единият му крак беше все още в стремето. Конят се втурна напред на три крака и предното му копито мина на сантиметри от главата на господаря му.
Хю се претърколи настрана, освободи стъпалото си от стремето и повлече след себе си седлото. Нараненото и раздразнено животно удари с предните си крака по мръсната земя и стъпи право върху протегнатата ръка на Хю.
Лордът изрева от болка. В същия момент Тайлър скочи от понито си, стиснал в едната си ръка камшика, а в другата — нож. Той изплющя с камшика по голия гръб на коня, който отново се надигна на задните си крака и обезумял от болка и страх, замята крака на всички страни в тясната уличка.
Хю осъзна, че трябваше по най-бързия начин да скочи на крака и да избяга колкото се може по-далече от обсега на подивелия жребец. Дясната му ръка беше безполезна. Той направи кълбо във въздуха, после се сви и изведнъж се стрелна нагоре. Тайлър се хвърли към него с нож, насочен към гърдите му. Ритникът на Хю го улучи в слабините. Убиецът изпищя, но продължи нападението си. Острието блесна и закачи Хю, който в последния момент успя да се отдръпне, само за рамото.
Лордът нямаше възможност да извади меча си от ножницата, която висеше отляво на колана му. Дясната му ръка беше ранена, а мечът беше твърде тежък и труден за употреба с лявата. Когато Тайлър отново го нападна, той изпрати кратка молитва към небето и се скри под корема на коня си. Едното предно копито го улучи леко в рамото, но той все пак успя да се промъкне и сега побеснелият кон беше между него и Тайлър.