Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Исках само да науча къде отиваме.
— Ще ти кажа, когато му дойде времето! — Този тон не търпеше противоречия и Пипа се оттегли обидено.
Гуинивър се опита да се усмихне, но устните й трепереха силно, а очите и бяха пълни със сълзи.
— Какво става, сърчицето ми? Какво се е случило? — Тили се втурна към нея и я прегърна. — Кажи всичко на своята Тили. — Тя я потупа по гърба, както беше правила още когато Гуинивър беше дете. Кроудър остана на прага, но докато слушаше разказа на Гуинивър, лицето му все повече помрачняваше. Тя изля мъката си пред хората, които бяха най-близките й приятели, които й служеха вярно и сега бяха на нейна страна и я защитаваха.
— Мили боже, как може да твърди такива глупости! — извика възмутено Тили. — Сега ще ида да се разправям с него. Само почакай!
Гуинивър изтри сълзите си и поклати глава.
— Не, Тили, няма нужда. Ние си отиваме — доброволно! — Тя се обърна към гневния Кроудър: — Засега ще останем в Лондон. Имам нужда от време, за да реша как да се справим със ситуацията. Ще намериш ли подходящо убежище? Няколко стаи в пансион или частен дом?
— Не можеш да отседнеш в някой хан! — извика Тили и ужасено вдигна ръце. — Не и с момичетата! Не знаеш ли какво се върши на такива места? А Пипа е способна на всичко.
— Мисля, че мога да уредя нещата, мистрес Тили — прекъсна я спокойно Кроудър. — Сестрата на готвача има пансион в Мурфийлдс, спокойно и приятно място извън града. Той ме увери, че дамата е уважавана и отговорна личност. Наскоро ми се оплака, че е загубила наемателите си и сега не знае как ще изкара зимата.
— Там ще има ли място за всички ни?
— Мисля, че да, милейди. Да отида ли да се погрижа?
— Да, бъдете така добър. Искам да тръгнем най-късно след два часа. Ще вземем само най-необходимото, дрехи и спално бельо. Щом си изясня как ще живея по-нататък, ще си устроим свое домакинство. — Тя се сети за книгите си, но побърза да прогони тази мисъл. Сега нямаше време да ги опакова. Извади от ковчежето си кожена кесия и я подаде на Кроудър. — Ще наемем квартирата за един месец. В момента не мога да правя дългосрочни планове.
— Да, мадам. — Той пъхна кесията в джоба на палтото си. — Ще се върна след час. — Докато бързаше навън, от всяка бръчица на мършавото му лице се излъчваше възмущение.
— Всемогъщи боже! — извика Тили, щом останаха сами. — Какво нещастие! Бедното ми момиче! — Тя отново прегърна питомката си. — Готова съм да му изтръгна черното сърце. Да мисли такива неща за моята Гуинивър!
Младата жена се остави в ръцете на старата си бавачка. В тази ситуация само Тили можеше да я утеши, да й вдъхне смелост. Тази смесица от отчаяние и гняв й беше непоносима. Тя будеше у нея желанието да изличи всеки спомен за Хю — макар че сърцето й копнееше за любовта му, за усмивката и нежността му, за пламтящата му страст.
Как щеше да живее без него?
Но не можеше да живее и с него. Трябваше да се погрижи за себе си и за близките си — както беше правила винаги досега. Нямаше да се крие от него, нямаше да запази в тайна изчезването си, нямаше да покаже, че се страхува от него. Като неин съпруг той имаше право да се противопостави на независимостта й; но щеше да му се наложи да използва насилие, за да й я отнеме — а Гуинивър много добре знаеше, че Хю няма да го направи. Или поне си въобразяваше, че знае. Преди днешния ден щеше да бъде сигурна в това. Но днес го опозна от другата му страна, която срути досегашните й убеждения. Ала сега не беше време за такива размишления. Първо трябваше да се махне оттук.
— Няма нищо, Тили — отговори окуражително тя. — Стига сме плакали. Имаме много работа, а и не искам момичетата да разберат какво се е случило. Искам да им спестя мъката…
— От Пен няма да можеш да го криеш още дълго — предрече Тили и започна да изважда дрехите от шкафа. — Това е позор! Още повече в твоето състояние!
— Значи знаеш — прошепна Гуинивър. Това не я учуди. Тили винаги беше осведомена за тези неща.
— Да, естествено — отговори с усмивка Тили. — Ти за каква ме мислиш?
Гуинивър не отговори на този реторичен въпрос, а се зае да разпределя накитите си.
27.
Джак Стедмън остави канчето си с бира върху мазния плот на масата в „Пристанищното куче“ и изтри с ръкав пяната от мустаците си, без да изпуска от поглед Уил Малфой, който му разказваше за случилото се през изминалата нощ.
След завръщането си Уил трябваше да търси Джак в продължение на цял час, тъй като лейтенантът се беше оттеглил в една отдалечена кръчма. И сега му разказваше приключението си с отмерен тон, с всички подробности. Описа му как търсеният човек бил свален от лодката си на разсъмване на водната стълба в Гринич. Лодката му още се люлеела по вълните, когато Уил пристигнал със своята.