Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Хю се метна на голия гръб на коня, обърна го сръчно и го насочи право срещу Тайлър. Предателят падна под копитата на обезумялото животно, надавайки ужасяващи викове, и то го стъпка безмилостно, с разширени от дива омраза ноздри, оголени зъби и пяна по муцуната. Хю не направи опит да го спре.
Полудял от болката в копитото си, жребецът отново и отново се надигаше на задните си крака, но Хю все пак успя да го изведе до края на уличката, оставяйки изтерзаното тяло на врага си в калта и нечистотиите. Стигнаха до площада, който беше пълен с хора. Около кладенеца стояха десетки мършави деца в окъсани дрешки, с дървени кофи в ръце. Нито едно не се учуди на появата на ранения мъж върху запенен кон.
Хю стегна юздите и се наведе към главата на животното, започна да го милва и да му говори успокоително. Но посмя да слезе едва след като жребецът се успокои напълно. Продължавайки да го успокоява с нежни думи, той прегледа подковите му и намери острото камъче. Опря копитото на вдигнатото си коляно, задържа го внимателно с ранената си ръка и с върха на камата си извади камъчето от зачервената, възпалена плът. След това хвана юздите със здравата си ръка и поведе куцащия кон към дома си.
Тайлър! Ето го доказателството! Гуинивър беше назначила Тайлър на работа в къщата му. Гуинивър и Кроудър… Тайлър се беше качил на горния етаж и беше напръскал стаята на Робин с отрова… Тайлър беше напълнил лампата с масло… Тайлър се бе погрижил за коня му…
В сърцето му нахлу неудържим гняв. Той откъсна раздрания си ръкав, за да погледне раната в рамото си. Тя беше дълга, но повърхностна и кръвта вече засъхваше, но ножът вероятно е бил отровен. Тайлър сигурно беше взел тази предохранителна мярка. Дясната му ръка пулсираше от болка. Той стисна здраво зъби и опипа раненото място със здравата си ръка. Кожата беше зачервена и подута, но май нямаше нищо счупено. Само дето болката беше толкова силна, че му се гадеше и по челото му избиваше пот. Болеше го и рамото, където го бе улучило копитото.
Гневът му непрекъснато нарастваше и накрая прогони изцяло трезвото размишление. Той я обичаше, а тя го омагьоса, разпростря мрежите си върху него и го улови като нещастен паяк. А след това се опита да го унищожи, както бе унищожила и другите си мъже, които също като него се бяха оплели в копринените й мрежи.
Хю измина пътя до дома си в мъгла от гняв и отчаяние. Отведе коня в обора и нареди на уплашените ратаи да лекуват копитото с хладни компреси. След това влезе в къщата.
Гуинивър беше в кухнята и говореше с Кроудър, когато Хю се появи откъм обора. Като го видя, лицето й побеля.
— Какво се е случило, за бога? Нещо с Робин ли?
— Ела с мен — изръмжа той, без да движи устните си. Сграбчи китката й и тя видя раната на рамото му. Погледът й се плъзна към подутата длан на дясната ръка, скрита в отвора на жакета му.
— Всемогъщи боже! Какво се е случило, Хю? — пошепна ужасено тя, обзета от мрачно предчувствие.
— Ела с мен — повтори със същия тон той и буквално я повлече след себе си.
Тя го последва мълчаливо по задната стълба, докато се озоваха в общата си спалня. Там той я пусна, като че ръката й беше отвратителна змия, и отиде в другия край на помещението.
— Нещо с Робин ли? — повтори с пресекващ глас тя. В гърлото й бе заседнала буца.
— Преди да махна Робин оттук, той е бил отровен — изфуча насреща й Хю. — От твоя наемник!
Гуинивър поклати глава като замаяна.
— Не… не, какво говориш? Какъв наемник?
— Тайлър! — процеди през зъби той. — Тайлър! Ти го назначи в дома ми, ти доведе убиеца при сина ми! Ти нае мъжа, който за малко не ме уби!
— Тайлър? — Гуинивър продължи да клати глава като автомат. В широко отворените й очи се четяха страх и объркване. — Не разбирам за какво говориш, Хю.
Той направи крачка назад и тя се сви като ударена под дивия гняв в погледа му.
— Спестете си лъжите, мадам! Познавам ви. Най-после познавам истинското ви лице. Робин ще оцелее, аз също. — Той се обърна, грабна една свещ и я запали от една цепеница в камината. След това взе бутилката от нощната масичка, извади тапата със зъби и изля съдържанието върху раната на рамото си.
— Вземи това и обгори раната! — Той й подаде горящата свещ. — Имам основание да предполагам, че камата на съучастника ти е била отровна. Изгори раната! — И пъхна мократа си ръка пред лицето й.
— Хю, престани! — извика отчаяно тя. — Ти не си на себе си!
— По дяволите, прави, каквото ти казвам! Знам кой съм, знам и ти каква си. Веднага изгори раната!