Целувката на черната вдовица

Той се изправи отново и помилва успокоително шията на коня. След това извади от джоба си камъче с допълнително заострени ръбове. Наведе се и вдигна левия крак на коня. Бързо пъхна камъчето под подковата, за да се впие в мекото месо, и побърза да успокои разтревоженото животно.

— Хайде, момко, да вървим — подкани го той и стегна юздите. — Я да видим как ще се чувстваш сега. — Той бързо изведе двете животни от тясната уличка.

След като ги завърза отново пред „Бул“, той се запъти към уличката, където беше изчезнал лордът. Спря на ъгъла в мрака на един вход и огледа внимателно старата къщурка. Без стълбище, без прозорци към улицата. Нисък сламен покрив, мъничка градинка отпред с билки и зеленчуци, ябълково дърво. Тясна входна врата, от двете й страни по един прозорец със затворени капаци. От единствения комин се виеше дим. Къщата отдясно беше залепена за нея, отляво обаче имаше тесен проход. Зад къщата сигурно имаше курник с пилета. Сякаш за да потвърди думите му, прозвуча кукуригане на петел.

Най-добре беше да влезе отпред. Щеше да измисли нещо, за да отклони вниманието на обитателите и да ги накара да отворят вратата, зад която дебнеше убиецът. Тайлър опипа желязото в джоба си. Смъртоносно оръжие, което щеше безшумно да убие човека, дошъл да отвори вратата. Никой нямаше да го забележи. Щеше да набута безжизненото тяло вътре и да довърши момчето, което, макар и в по-добро състояние, все още беше слабо от поетата отрова. Щеше да свърши всичко много бързо и безшумно. След това щеше да излезе отзад. Макар че беше доста прибързано за неговия вкус, начинанието обещаваше да се увенчае с успех.

Тайлър се усмихна самодоволно, откъсна лист бръшлян от оградата на съседния имот, разтърка го между пръстите си и вдъхна дълбоко аромата му.

Къщната врата се отвори и на прага застана лорд Хю. Преди да поеме по пътеката, той се обърна и размени няколко думи с някого във вътрешността на къщата.

Тайлър хукна обратно към кръчмата. Едва успя да се настани на пейката и да протегне крака, когато иззад ъгъла се появи господарят му. Придал си равнодушно изражение, мнимият слуга размишляваше усилено. Само след пет минути езда камъчето в копитото на коня щеше да му причини силни болки. След пет минути щяха да са в подножието на хълма. По това време улиците гъмжаха от хора, пазарите се разтуряха, кръчмите започваха да се пълнят с шумни и жадни посетители, най-вече гребци от реката. Много скоро градските порти щяха да се затворят и да прозвучи сигналът за вечеря. Никой нямаше да обърне внимание на коня, който щеше да се изправи на задните си крака в тъмната уличка и да хвърли ездача от гърба си.

Лорд Хю махна на слугата си и Тайлър скочи. Походката и позата му издават облекчение, каза си предателят, момчето явно е по-добре.