Господарят на войната

— Защо, лорд?

— Защото не стана както искаше тя, разбира се. Нали това обикновено гневи хората.

Друг пън пропука в огъня и пръсна искри в скута на Мерлин, които той с раздразнение изтупа от полите на дрехата си, след като отново плю срещу пламъците.

— Дърва от лиственица — измърмори той. — Прясно отсечената лиственица мрази огъня. — Мерлин мрачно се вгледа в мен. — Нимю не одобри идеята ми да доведа Гауейн да участва в тази битка. Смята, че е било напразно, и аз си мисля, че може би беше права.

— Но той ни донесе победата, лорд — казах аз.

Мерлин затвори очи и въздъхна, с което май искаше да каже, че съм по-голям глупак отколкото би могъл да понесе.

— Посветих целия си живот на едно нещо — каза след малко той, — На едно просто нещо. Исках да върна Боговете. Толкова ли е трудно да се разбере това? Но за да направиш нещо, каквото и да е, добре, ти трябва цял живот, Дерфел. На глупаци като теб им е все едно — ти можеш да пропиляваш живота си, служейки като магистрат един ден и като копиеносец на следващия, и когато всичко свърши какво ще си постигнал? Нищо! За да промениш света, Дерфел, трябва да имаш една-единствена цел. Артур е много близо до това, не мога да не му го призная. Иска да спаси Британия от саксите, и вероятно го е постигнал поне за известно време, но те все още съществуват, и ще се върнат. Може би не и докато аз съм жив, може би дори не и докато ти си жив, но твоите деца и децата на твоите деца ще трябва пак да водят тази битка отначало. Има само един път към истинската победа.

— Пътят на Боговете — казах аз.

— Пътят на Боговете — съгласи се той, — и това бе делото на моя живот. — Мерлин се загледа в черния си друидски жезъл, а Талиезин седеше тихо до него и го наблюдаваше. — Като дете ми се яви сън — тихо проговори друидът. — Отидох в пещерата на Карн Игли и сънувах, че имам криле и мога да летя толкова високо, че виждах целия Британски остров, а той беше толкова красив. Красив и зелен и обграден от гъста мъгла, която държеше всичките му врагове на разстояние. Благословеният остров, Дерфел, островът на Боговете, единственото място на света, което ги заслужаваше, и от както сънувах това, Дерфел, този остров е единствената ми мечта. Искам да върна благословения остров. Искам да върна обратно Боговете тук.

— Но — опитах се да го прекъсна.

— Не ставай смешен! — викна той, което накара Талиезин да се усмихне. — Мисли! — помоли ме Мерлин. — Делото на моя живот, Дерфел!

— Мей Дун — тихо промълвих аз.

Той кимна. В далечината пееха, навсякъде горяха огньове. Ранените викаха в тъмното, където кучета и мародери търсеха плячка сред мъртви и умиращи. Призори тази войска щеше да се събуди пияна сред ужаса на бойното поле след битка, но засега воините пееха и се наливаха с плячкосаното пиво.