Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Седнаха на една от външните маси под широка, кремава на цвят тента, чийто ефирен плат се къдреше под океанския бриз.
— Как мина прослушването? — попита го Лори. Максимо вече беше изиграл една главна роля в романтичен филм, но в тази продукция щяха да бъдат вложени много пари и можеше да го изстреля право на върха.
— Добре — отговори й той скромно.
— Само добре ли?
Максимо отклони въпроса, привиквайки келнера, за да си поръчат питиета. Когато Лори си поиска минерална вода „Сан Пелегрино“, отбеляза:
— Още не пиеш? Как да не ти се възхити човек. — Обяснила му беше, че не употребява алкохол, понеже вреди на кожата, и имаше неудобното чувство, че подбудата й силно го беше впечатлила, сякаш ценеше грижата за външния вид повече от всичко на света.
Когато келнерът се оттегли, Лори реши да настои с въпроса си:
— Кога се очаква да ти се обадят?
Той се престори, че не разбира за какво му говори, и й отвърна с недоумяващ поглед. Ако можеше да се съди по тази му актьорска игра, отговорът беше „никога“.
— За кое?
Тя вдигна вежда.
— За резултата от прослушването.
— А, вярно. Да. Не съм сигурен.
— Май не си много ентусиазиран.
Келнерът им донесе питиетата. След като ги остави насаме, Максимо се огледа наоколо и крайчетата на ушите му пламнаха.
— Искат от мен да… — сви рамене свенливо — … сещаш се, да си развея мъжеството.
От нещо в изражението му я досмеша, доста позабравено усещане.
— Ясно… — коментира тя, преглъщайки смеха си. — И това те притеснява?
— Теб не би ли те притеснило?
— Зависи от обстоятелствата — призна си Лори. — Най-вероятно да.
Той се облегна в стола си.
— Не се шегуват. Става дума за пълна голота.
— Важно ли е за ролята? — Не й се вярваше. Надали го гласяха за интелектуалното кино, макар че сигурно така щяха да му го сервират.
— Аха — отвърна той умислено. — Така ми се струва. Поне по техни думи.
Стеснителността му я удиви.
— Бих предположила, че вече си свикнал публиката да припада по теб. — Целеше да прозвучи шеговито заговорнически, но Максимо прие коментара й като директен комплимент.
— Така си е. Но не съм сигурен, че… — Погледна я многозначително. — Не съм сигурен, че са готови за това.
Този път Лори не успя да сдържи смеха си и всичките й грижи като че ли изчезнаха за момент.
— Сериозно ли?
Той кимна.
— Просто… — Келнерът се върна да вземе поръчката им за вечеря. Максимо промълви: — Няма значение.
Докато се хранеха, Лори неколкократно пробва да върне разговора към темата, но той видимо се съпротивляваше и любопитството й остана незадоволено.
След вечеря се запътиха към апартамента на Максимо. Цяла вечер я беше забавлявал с разкази за смешни случки от привилегированото му детство и Лори беше проявила желание да разгледа снимките му. А и плашещата поща, която получаваше напоследък, не й позволяваше да се прибира самичка нощем, особено в деликатното си състояние.
Домът на Максимо в Бевърли Хилс беше типично ергенско обиталище — хромирани маси, кожени дивани и огромни плоскоекранни телевизори, монтирани на стените. Лори седна в ъгълчето на един от диваните.
— Искаш ли нещо за пийване? — провикна се домакинът от кухнята.
— Не, благодаря.
Той показа глава през вратата и направи физиономия.
— Сериозно ли ми отказваш? Аз съм в настроение за бренди.
— Не пия.
— От едно нищо няма да ти стане.
— Не. Честно, не ме мисли.
Максимо вдигна рамене.
— Както искаш. — След малко се появи с бутилка „Курвоазие“ и две дълбоки като аквариуми чаши. — В случай че размислиш.
Направи й впечатление, че не беше оставил личния си отпечатък върху жилището. Като го слушаше как разпалено говори за миналото, очакваше всяка една повърхност да е отрупана със снимки.
— Е, да разгледаме снимките — усмихна му се тя. — Нямам търпение да видя замъка, в който си отраснал.
Максимо седна на дивана до нея. Отсипа от кехлибарената течност във влудяващо тънка струя и мълчанието му започна да я смущава.
— Знаеш ли, Лори — подхвана най-сетне, — много те харесвам. Не може да не си го осъзнала.