Есенната република [bg]

— Значи не сте продавали от него?

— Разбира се, че не! Да не мислиш, че искам да взривявам клиентите си? Научих си урока с експлозивите. — Флеринг посочи към белязаното си лице с металното гребло, прикрепено към лявата му ръка. — Затова всъщност уволнихме Борин. Той искаше да го вкара в употреба и продаде няколко мостри на една миньорска компания.

— Значи той все пак го е продал!

— Да. Малката разбра и се съгласихме, че вече не можем да му имаме доверие. Изготвихме договор, който ни позволява да запазим процент от печалбите, ако продаде формулата на друга компания, и се разделихме в добри отношения. Това беше едва преди две седмици.

Адамат вече беше на ръба на стола си. Разполагаше с нещо солидно. Посока, в която да поведе разследването си. Ако Борин все още притежаваше формулата и я беше продал на хората, опитали се да убият Рикар, можеше да ги открие.

— Можете ли да ме насочите към Борин? Трябва да говоря с него.

Флеринг се спогледа с дъщеря си.

— Той е ето там — каза мъжът и махна неопределено с куката си. — И там. И ето там.

Малката Флеринг се засмя нервно.

— Това е грубо, татко.

— Вижте, казвам на всичките си смесители и химици, че ако се взривят, вината си е тяхна.

— Не се смей на гърба на мъртвите, татко.

Адамат посърна.

— Борин е мъртъв?

— Доста. Колкото мъртъв може да е някой, разгневил Привилегирован. Най-доброто ни предположение е, че е прибирал мострите си от взривно масло и е изпуснал една на крака си. Може би сте видели мазното петно до реката по пътя си насам?

— Да.

— Това беше изключително здрава каменна постройка. Там работеха химиците ни. Сградата беше построена така, че да удържи на каквато и да е експлозия. Щеше да оцелее и след артилерийски обстрел. Отнесе Борин и всичките ни настоящи експерименти. От Борин не остана и прашинка, а където и да идем, продължаваме да намираме парчета камък.

Адамат се облегна назад в креслото си и въздъхна.

— Съжалявам за загубата ви.

Флеринг вдигна рамене.

— Връща ни крачка назад, но хората ни си водят подробни бележки. Унищожи и най-малката следа от взривното масло, с което разполагахме, но мисля, че това е проклета благословия.

— Татко…

— Не ме таткосвай. — Флеринг поклати глава към дъщеря си и се обърна към Адамат. — Сложих край на всякакво проучване на взривното масло. Изгорих всички копия на бележките, освен едно, и само аз знам къде е. Никакви пъклени неща няма да ни убият, докато съм жив. След като умра, момичето ми е добре дошло да се взриви, когато си поиска. Но не и преди това.

Мъртва точка. Мъртва като Борин. Нямаше как да определи дали Флеринг казва истината без химика, който да потвърди историята му. Може би Флеринг беше убил Борин, за да прикрие следите си. Адамат можеше да доведе дузина офицери и да обърне мястото надолу с главата, но нямаше време за такива неща. А и Сусмит можеше да не му го прости.