Игри за милиарди [bg]

О'Нийл се надигна бавно от стола. В началото на стажа си в Бюрото беше участвал в доста арести. Колко пъти беше наблюдавал смесицата от емоции по лицата на загазилите и се беше чудил как ли би реагирал самият той на тяхно място. Сложи длани върху бюрото си и леко се разкрачи. Мислено си даде дума, че ще остане спокоен и невъзмутим. Че няма да се пропука. Щеше да покаже на някогашните си колеги как се държи един престъпник.

— Да, да — кимна той, — имам право да мълча. Да се обадя ли на адвоката си сега?

— Ще е губене на време.

— Мога ли поне да се обадя на жена си да не ме чака за вечеря?

— Тя знае, Марти. В момента други колеги са в домати и извършват обиск. Сигурен съм, че жена ти ще схване посланието.

Марти изведнъж изпита почти неудържимо желание да се разплаче. Коленете му се разтрепериха, гласът му стана писклив и пресипнал. Затвори очи и промърмори:

— Кога ще се прибера за вечеря у дома?

Райън разбра въпроса.

— Ако покажеш образцово поведение пред трима абсолютни тъпаци, от каквито най-често се състоят комисиите за предсрочно освобождаване, след около двайсет години. Съжалявам, Марти, няма да има споразумения. Хванахме трите маймуни, които влязоха с взлом в дома на Дженсън. И тримата проговориха. Хванахме Кринц и той също проговори. Преди седем месеца имаме незаконно проникване в частен дом в Джърси и… по дяволите, истината е, че имаме толкова доказателства и обвинения, че вече не знаем какво да правим с тях. Ти си бил много лошо момче.

Докато Райън го претърсваше, О'Нийл усети, че е бил изигран. През цялото време някой е дърпал конците, карал го е да подскача като глупак в края на дълга стегната примка.

— Поне ми кажи кой ме издъни пред вас — помоли се той дрезгаво.

— Дори и да знаех цялата история, нямаше да ти кажа. Ти обаче определено си се захванал с хора, с които не е трябвало. А сега мълчи и ме остави да приключа.