Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Навахите ли искаш да освободиш, мой млади сър? А знаеш ли колко са на брой нихорасите?
— Само трийсетина.
— Само?! И ти, ти самичък ли ще им излезеш насреща?
— Не ме е страх от тях. Впрочем няма да съм сам. Ще потърся воините на моето племе.
— А знаеш ли къде се намират?
— Те са тук. Щом съгледвачите на навахите са осем, това означава, че воините ни не са далеч.
— Но докато ги намериш, ще мине време и нихорасите ще се изплъзнат.
— Няма да се изплъзнат — намеси се Олд Шетърхенд. — Та нали и ние сме тук! Какво ще каже моят брат Винету за решението ми?
До този момент той не беше споменавал решението си нито с една дума, но въпреки това, отгатвайки го, апачът незабавно отговори:
— Одобрявам го. Ще преследваме нихорасите, ще освободим навахите и ще отнемем на Краля на петрола онази хартия.
— Благодаря ви, благодаря ви! — тържествуващо извика Ролинс. — Щом вие го казвате, значи е сигурно, че ще си получа чека обратно и следователно ще си спася парите. Кога потегляме? Естествено незабавно, нали, господа?
— Веднага щом ни е възможно — отговори Олд Шетърхенд. — Нека най-напред поразгледаме тази пещера, а после Винету ще ме заведе до мястото в гората, където нихорасите са лагерували заедно с пленниците си.
И така първо претърсиха вътрешността на пещерата. Тя не беше изкуствена, а естествена, издълбана от водата, процеждаща се от високостеблената гора през скалата, откъдето после сама си намираше път да се оттече към езерото. Ето как се беше появил пясъкът, а и дребният чакъл, които образуваха тясната ивица, водеща от пещерата до Мрачната вода. Намериха четиридесет празни бурета от петрол, няколко кирки и една брадва. Нищо друго. Начупиха дъгите на буретата на две. Щяха да вземат парчетата им със себе си, защото представляваха превъзходен горивен материал, който щеше да им послужи, в случай че попаднеха в местност, където нямаше да намерят дърва за огън.
После Винету и Олд Шетърхенд тръгнаха, за да огледат бивака на нихорасите. Останалите налягаха в тревата да изчакат завръщането на двамата. Темата за разговор на всички бе една и съща — преживелиците през последните дни. Говориха и за това, че всички дължаха избавлението си само на Винету и Олд Шетърхенд. Надпреварваха се в хвалебствията си по адрес на двамата уестмани.
Особено интересни истории за тях знаеше Хобъл Франк и седеше при немските преселници и по своя драстичен начин разказваше различни епизоди от приключенията преживени заедно с Винету и Олд Шетърхенд. Канторът следеше с най-голямо внимание и използвайки една кратка пауза подхвърли следното:
— Това е то, от което имам нужда. Такива подвизи искам да покажа на сцената, те дават онзи ефект, който възнамерявам да постигна. Но в цялата работа има една трудност и може би вие, господин Франк, ще сте в състояние да ми помогнете да я преодолея.
— Амче к’ва ли ще е тя? Най-много обичам тъкмо трудностите. За нещо лесно изобщо не мога добре да се кондензирам, но ако е нещо трудно, дето да те озори и да ти струва усилия, то туй по всяко време ми е било любимата специалност. Ето защо винаги съм предпочитал да държа страната на духовно извисяващите науки и изкуства, отколкото на телесно принизяващите. И тъй, смело се обърнете към мен, господин кантор емеритикус! Аз съм подходящият човек и герой за вас! Що за трудност имате предвид? Ще я отстраня с най-голяма лекота и компетенция.
— Хмм! Чували ли сте някога да пеят Олд Шетърхенд и Винету?
— Да пеят ли? Не!
— Но тези мъже сигурно пеят, а? Или не мислите така?
— Дали могат да пеят! Що за щурав въпрос! Не се ли срамувате да мислите и говорите таквиз допотопни неща? Щом ви казвам, че двамата могат всичко, к’вото и да е то, значи могат и да пеят.
— Само не бъдете толкова груб, господин Франк! Нямах никакви лоши помисли. Какво е мнението ви, дали някой път Олд Шетърхенд ще запее, ако го помоля за това?
— Хмм! — промърмори Франк и по лицето му се изписа съмнение.
— Ами Винету?
— В никой случай. Във всички неща той е знаменит и затуй съм убеден, че е и голям певец и вокалист, но ако трябва да съм откровен, ще кажа, че изобщо не мога да си го представя да пее.
— Наистина ли?
— Не мога. Та помислете си само как тоз прочут воин ще стои в концертната зала — широко разкрачен и с разчекната уста ще пее скандинавската ария, дето започва така:
«Луна сребриста, ти кротко скриваш твоя лик зад крушата съседска!» Можете ли да си го представите?
— Думите ви не са съвсем неоснователни. Но съм сигурен, че индианците също пеят.