Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Каква измама! Какво изпечено мошеничество! Петролът е бил докаран тук, за да ми измъкнат парите!
— Проумя ли го най-после? — попита Олд Шетърхенд. — И какво намери в пещерата?
— Известен брой празни бурета от петрол.
— И нищо друго?
— Освен няколкото инструмента, нищо друго. Няма и следа от извор.
— Така е, сър. Когато чух онези мошеници да говорят за петрол, който уж се намирал на това място, още същата минута бях убеден, че има някаква измама. Бътлър и Полър не са били изпратени напред, за да видят дали пътят е безопасен, а за да излеят буретата в езерото и после да ги скрият в пещерата. Цялото мошеничество е отдавна подготвяно и е струвало големи усилия, защото не е била малка работа лека-полека да се пренесат дотук около четирийсет тежки бурета, пълни с петрол.
— Но и заплащането им хич не е лошо, хи-хи-хи! — засмя се Сам Хокинс. — Мистър Ролинс, ще изгребеш ли петрола от водата, за да напълниш пак буретата, или ще си ги вземеш празни?
— Не ми се подигравай! — извика банкерът. — Парите ми, хубавите ми парички! Непременно трябва да си ги върна. Мистър Шетърхенд, трябва да ми помогнеш!
— На първо време не става дума за самите пари, а за чека — отговори ловецът. — Мислиш ли, че действително ще го осребрят в Сан Франциско?
— Съвсем сигурно, стига само негодниците да успеят да се измъкнат от ръцете на индианците и да се доберат до Фриско. Преди малко, по време на моя разказ, ти подхвърли, че те са пленени от нихорасите, нали?
— Така е. Първо са били нападнати от навахите, но после и едните, и другите са заловени от нихорасите.
— Вероятно те са ограбили белите. Не си ли на същото мнение, сър?
— Несъмнено.
— Значи са взели чека от Краля на петрола. В такъв случай вероятно е чекът да не бъде представен за изплащане.
— И аз мисля, че това няма да стане, но съм склонен да твърдя, че не са му взели чека. Вярно, има някои индиански племена, които са повлияни от цивилизацията дотам, че могат да четат и дори да пишат, но тукашните червенокожи не се числят към тях. «Дивият» индианец смята всяка писменост за магия и не иска да има нищо общо с нея. Ето защо е твърде вероятно нихорасите да оставят чека в джоба на Краля на петрола. А успее ли да им избяга, той съвсем сигурно ще се отправи към Фриско, за да прибере парите.
— Тогава най-добре ще е да го изпреварим. Какво ще кажеш, сър, ако аз и мистър Баумгартен незабавно потеглим за Сан Франциско и уведомим тамошната банка? После, когато негодникът дойде, ще бъде задържан.
— При обстоятелствата, пред които сме изправени тук, за предпочитане е да се откажеш от този план. Няма да стигнеш далеч. Впрочем съвсем не е необходимо да се предприема дългото пътуване чак до Сан Франциско, а е достатъчно да се отиде до Прескът, да се поставят тамошните власти в течение на нещата и оттам чрез пощата да се уведоми съответната банка.
— Вярно, напълно вярно! Значи тръгваме за Прескът!
— Не бързай толкова, мистър Ролинс! От тук до Прескът има да яздиш поне десет дни, тъй като по права линия разстоянието сигурно е около петдесет географски мили (Географската миля възлиза на 7.420 м. Б. пр.). И което е най-важното, ти знаеш ли пътя?
— Не. Може би някой от вас, който го знае, ще прояви желание да ни придружи срещу добро заплащане.
— Навярно между нас няма да се намери човек, който да иска да стане наемен водач. Не бива да се забравя, че пътят за Прескът минава през такива местности, които при сегашните обстоятелства са не само несигурни, но дори и опасни. Значи само трима души, вие двамата и един водач? Даже ако той е някой смел и способен човек, пак може да се очаква, че живи няма да стигнете целта си.
— Тогава значи да не предприемам нищо и да се простя с парите си, така ли?
При тези думи младият навах Ши Со се приближи до Олд Шетърхенд и каза:
— Сър, ще ми разрешиш ли да отговоря на въпроса на мистър Ролинс?
— Разбира се! — кимна ловецът.
Ши Со се обърна към банкера с глас, от който лъхаше увереност:
— Сър, няма защо да се тревожиш. Ще си получиш обратно чека.
— Наистина ли? — попита зарадвано Ролинс. — Как?
— С моя помощ.
— С твоя помощ? Да не би ти да го вземеш от Краля на петрола?
— Да.
— Ами как ще се добереш до него? Нали знаеш, че се намира в ръцете на нихорасите!
— Аз съм навах. Сега нихорасите са наши врагове. Те са пленили осем воини на навахите, а те са мои братя. Мой дълг е да направя всичко възможно, за да ги освободя. В такъв случай ще им измъкна и Краля на петрола. Ще му взема чека и ще ти го дам.
Банкерът учудено погледна младия индианец, който говореше толкова категорично и уверено, и го попита: