Кралят на петрола

— Ха! Кога и къде? — осведоми се банкерът.

— На един ден път след пуеблото,където вечерта бивакувахте край потока. Ние допълзяхме зад дърветата толкова близо до вас, че можахме да чуем разговора ви.

— Good luck! Тогава навярно сте научили, че ставаше дума за петролно езеро?

— Да.

— И че сме тръгнали към Глуми Уотър?

— Където няма никакъв петрол. Да, чухме го.

— Ти мислиш, че тук не може да има петрол ли? Ами защо не се показахте? Защо не ни предупредихте?

— Защо ли? Защото беше под въпрос дали щяхте да ни повярвате. И преди това други хора са ви предупреждавали, но е било безрезултатно. Впрочем тогава нямахме никакво време да се разправяме с вашия знаменит Крал на петрола. Трябваше да отидем до пуеблото, за да освободим пленниците.

— И успяхте ли, сър?

— Както виждаш, успяхме.

— А кой ви помогна? С вас е имало и други хора, уестмани, опитни прерийни ловци, нали?

— Не, бяхме сами.

— Сами ли? — възкликна Ролинс и от учудване опули очи. — Само двамата ли бяхте? И освободихте пленниците?

— Да — отговори Олд Шетърхенд, тайно развеселен от безкрайното смайване на банкера.

— Не е възможно! Двама души! И никой друг! Ами как я свършихте тази работа, сър?

— Друг път ще ти разкажа, мистър Ролинс. А сега ми се иска да чуя от теб как избягахте от пуеблото и какво се случи после. Седни на земята и разказвай!

Всички се разположиха на тревата и банкерът описа преживелиците си през последните дни. Човек лесно може да си представи как се изрази накрая за Гринли, Бътлър и Полър. Но точно тогава Олд Шетърхенд го прекъсна с думите:

— Недей да мърмориш само по техен адрес, ами се отнеси по-критично и към себе си, сър! Не мога да проумея как си могъл да имаш такова доверие в тези негодници. Не разбирам също и… как да го нарека… и наивността, с която сте влезли право в приготвената ви клопка. Не ми се сърдете, но сами сте си виновни за всичко, което ви се е случило. Каквито сте неопитни, само двамата, без каквато и да било закрила, да вземете да се доверите на такива мерзавци! Това е нечувано!

— Но аз смятах Гринли за почтен човек — смутено се защити Ролинс.

— Пфу! По очите му си личи, че е подлец! И на всичко отгоре, когато става дума за толкова голяма сума, за такова значително предприятие, човек би трябвало да вземе съвсем други мерки.

— Но той не искаше. Настояваше всичко да се върши тайно.

— Аха! Ами да не би мистър Баумгартен да е експерт по петрола?

— Не е.

— Що за хора сте! Трябваше да вземете със себе си поне един специалист!

— Гринли каза, че на първо време не било необходимо. Тъй като петролът плувал открито по водната повърхност, нужно било да хвърля само един поглед, за да имам доказателството, че ще направя блестяща сделка.

— И после, когато дойде и видя как хубаво плува прекрасният петрол, ти изпадна в безмерно възхищение, нали?