Кралят на петрола

Той пришпори коня си и се понесе в галоп навътре в саваната.

— Чакай, Франк, къде отиваш? — подвикна подир него Дрол.

— Изчезвам отвъд вашия духовен хоризонт — отвърна му той през рамо.

— Тогава дръж се здраво и гледай да не паднеш отвъд хоризонта!

Навярно дребното разгневено човече щеше да продължи да препуска надалеч, ако Олд Шетърхенд не му извика заповеднически да се върне. Франк се подчини и се приближи до Дрол.

— Какво ти стана? — попита го приятелят му. — Направил си такава разярена физиономия. Пак ли си ядосан?

— Мълчи! Не се бунтувай срещу моята снизходителност и упорита търпеливост! Бях неоценен и непризнат по такъв начин, че косата ми се е изправила.

— От кого?

— От някогашния канторист и органист.

— Той ли те обиди?

— В най-висша степен по скалата на Реомюр, Песталоци, Гал и Фаренхейт!

— С какво?

— Не е необходимо да знаеш. Гледай си собственото спокойствие и не закачай неприкосновените ми граждански права!

Дрол се засмя тихичко и млъкна. Той разбра, че ще е най-добре да остави Хобъл Франк на спокойствие, защото и бездруго гневът му винаги бързо се изпаряваше.

Голата безплодна равнина изглеждаше безкрайна, земята под краката им най-често представляваше твърда скала, където не бе възможно да вирее никакво растение. Намираха се сред платото на река Колорадо, което край самата нея както и край някои от притоците й се спуска надолу, образувайки стръмни пропасти и отвесни каньони.

Тук човек трябваше да има много остро зрение, ако не искаше да изгуби следите на нихорасите. Безпогрешността, с която яздещият начело Винету откриваше и разтълкуваше останалите тук-там съвсем незначителни белези от преминаването на индианците, бе наистина изключителна и предизвикваше възхищението на спътниците му. Естествено с изключение на Олд Шетърхенд никой от тях не бе в състояние да забележи какъвто и да било отпечатък.