Кралят на петрола

— Не. Да не би да искаш да кажеш, че тук няма суров нефт?

— Да, това имам предвид.

— Ами че какво друго може да е?

— Влезеш ли още веднъж в пещерата, сам ще си отговориш на този въпрос. От колко време се намира петролът в езерото, ти как мислиш?

— Че кой може да знае! От столетия или от още по-отдавна.

— Кой знае ли? Аз например знам, и то съвсем точно. За столетия и дума не може да става. В такъв случай изворът отдавна щеше да е открит и експлоатиран.

— Но мястото не е било известно никому. Гринли е единственият човек, чийто крак е стъпвал тук.

— Ако това е вярно, значи и аз, и Винету не сме хора, защото още преди години и двамата сме идвали при езерото.

— Ти… също си бил тук? — смаяно попита Ролинс. — Бил си тук и не си използвал това петролно богатство?

— Не.

— Не го разбирам, сър! И защо?

— Защото не се виждаше нито капка петрол.

— Значи се е появил по-късно, така ли?

— Да, завчера.

— Зав…че…ра? — повтори банкерът. — Пак не те разбирам, сър.

— Така ли? Е, тогава трябва да стана по-ясен. Нали имаш очи и виждаш колко много мъртви риби плуват по водата?

— Естествено.

— Каква ли е причината за смъртта им?

— Петролът, разбира се. Никоя риба не може да живее в петрол.

— Чудесно! Откога ли са мъртви тези животни?

— Може би от два дни, не повече.

— А къде са се намирали, докато все още са били живи? Да не би да са се разхождали ей тук, между дърветата?

При тези думи Ролинс обидено отвърна:

— Ще те помоля все пак да не забравяш, че не съм дете, а мъж. Не съм слабоумен и прекрасно знам, че рибите са живели в езерото.

— Много добре, мистър Ролинс! Сега вече ще те накарам да направиш верния извод. Рибите са умрели преди два дни, тъй че до завчера са живели ей в това езеро. В петрола няма за тях живот. Е, тогава откога се намира петролът във водата?

Едва след тези думи банкерът се досети за какво всъщност става въпрос. Той скочи на крака, втренчи първо поглед в Олд Шетърхенд, после очите му зашариха по лицата на останалите, устните му се раздвижиха, сякаш искаше да каже нещо, но не издаде нито звук.

— Е, сър, няма ли да ми отговориш? Щом от завчера тук се намира такъв сорт петрол, който е бил пречистен в някоя рафинерия, на човек все пак му се иска да попита как да си обясни този извънредно интересен и объркан случай. Отговора ще намериш в пещерата. Влез вътре, мистър Ролинс!

— Ще вляза, ще вляза! — извика банкерът. — Идва ми една толкова невероятна мисъл, че изобщо не съм в състояние да си представя подобно нещо. Ела с мен, мистър Баумгартен! Винаги досега сме били заедно и в този момент също трябва да си с мен.

Той дръпна счетоводителя за ръката, накара го да се изправи и двамата изчезнаха в пещерата. Останалите отвън хора внимателно се заслушаха. Отначало се чуха няколко викове. После доловиха шум от блъскане и търкаляне на бурета. След това банкерът излетя навън силно възбуден и извика: