Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Правилно — съгласи се Алтал.
Елиар постави ръка върху дръжката на вратата и се съсредоточи. След това отвори и ги въведе в миришещата на пръст траншея, която хората на княз Гвети прокопаваха през пасбищата на северно Векти.
— Добре дошли — приветствува ги Халор. — В Кейвон има ли някакви проблеми, княже?
— Всичко се развива гладко — отвърна Алброн, огледа се и отбеляза: — Напредват по-бързо, отколкото очаквах.
— Гебел си разбира от работата, княже — отвърна Халор.
— Гебел?
— Гебел е сержантът на хората на Гвети. Когато се измъкне от опекунството на началника си, си върши работата както трябва. Гвети винаги нарежда на хората си да се туткат колкото се може повече. Те се съгласяват с усмивка, за да не му развалят настроението, и после правят това, което си знаят. Поговорих с Гебел веднага след пристигането им и той и неговите землемери набелязаха мястото на траншеята още преди да се усетя. Гебел е организиран човек, пък и много пъти е вършил тази работа.
Халор се извърна и посочи на изток.
— Хребетът следва плътно това изсъхнало русло и това е направо чудесно за нас. Подстъпите към траншеята са разположени върху стръмен скат и това винаги е предимство. Всички неща се търкалят отгоре надолу и Гебел има доста интересни идеи за някои неща, които ще бъдат търкулнати върху ансуйците, когато се опитат да щурмуват укреплението ни. Ще ви представя на Гебел, княже, и той ще ви обясни всичко. На ваше място бих го изслушал много внимателно. Гебел е същински гений, когато става дума за позиционна война.
— Така добър като теб ли е?
— По-добър, княже. Не разбира много от нападение, но е майстор на отбраната. Принуждава врага си да дойде при него. Това не е най-добрият начин да се спечели една война, но така определено е много трудно да я изгубиш. Военните действия се удължават, но това радва княз Гвети. В повечето случаи враговете на Гебел се отказват от намеренията си и се оттеглят след неколкомесечни безплодни и скъпо струващи атаки срещу неговите укрепления.
— Това е равнозначно на победа, сержанте.
— Понякога, да, но не и в нашия случай. Обаче вече взех мерки. От Гебел искам само да удържи позицията си и нищо друго. Разполагам с други сили за провеждане на атаките, които ще унищожат ансуйците. Елате с мен, княже. Ще ви представя Гебел, а после с Елиар и Алтал ще се върнем в Дома. Искам да отведа хората на стария княз Делур в Елкан в северно Екверо, за да заемат позиция на западния ни фланг, когато стане необходимо.
Сержант Гебел бе набит плешив мъж с рошава брада. Под фустанелата му се криеха яки крака, дебели като дървесни стволове. Говореше със сух плътен глас.
— Радвам се да ви видя, княз Алброн — каза не особено убедително. — Халор обясни ли ви обстановката?
— Тук сме, за да копаем окопи — каза Алброн.
— Не това имах предвид. Известно ви е, че аз командувам тук, нали?
— Разбира се, сержанте. Дошъл съм тук да се уча, не да командвам. Сега изучавам военното дело. Халор ми каза, че вие сте най-добрият, когато става дума за отбрана. Ще се радвам да науча нещо от вас.
— Тук не сме точно в училище, княже — изръмжа Гебел. — Няма да имам време да изнасям уроци.
— Няма да преча на работата ви, сержант — каза княз Алброн. — Ще науча основното, което ми е нужно, просто като наблюдавам.
— Имам други занимания — каза Халор. — Ще ви оставя да продължите работата си. Ще се върна след малко.
Алтал, Елиар и Халор бяха застанали пред вратата, водеща към един от коридорите в северното крило на Дома.
— Сигурен ли си, че тази е вратата, Елиар? — попита Халор. — Не виждам никой да се задава.
— Точно тази е, сержант — настоя Елиар. — Хората на княз Делур би трябвало да се появят във всеки момент.
В отговор Халор изръмжа, после погледна Алтал и попита:
— Хората на Делур какво си въобразяват, че виждат, когато минават по тези коридори?
— Планините на Кагвер — отвърна Алтал.
— Не забелязват ли стените или тавана? — попита Халор.
— Не. Привиждат им се дървета, планини и небе. Това е своеобразно внушение, сержанте. Ако започна да ви обяснявам колко е горещо, не след дълго ще започнете да се потите.
— Ти ли ще им внушиш това нещо?
Алтал се засмя.
— За тази работа ме бива, сержанте, обаче не съм чак толкова добър. За това нещо ще има грижата Двейя. Домът е неин и повече или по-малко изпълнява това, което тя му нареди. Кого точно очакваме?
— Капитан Дрегон. Той командува хората на княз Делур. С него сме работили заедно по време на две войни. В окопното дело не го бива толкова, колкото Гебел, но затова пък е майстор на внезапните атаки.