Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Накъде ще води тази врата, Еми?
— Накъдето пожелаем. Най-често към мястото, което Халор може да наблюдава от прозореца. Елиар ще има грижата да съобщава на войските заповедите на командира.
— Не мога да разбера смисъла на всичко това, Еми. Коман може да чуе Елиар така, както може да чуе Халор, нали?
— Може да го чуе само ако знае къде се намира. Ако Елиар използува новата врата, ще влиза и излиза през нея толкова бързо, че Коман няма да е в състояние да определи местоположението му. Ще направим няколко експеримента преди това, Алтал, но е добре да създадеш вратата. Нека горната й част има формата на арка. Направи й също така месингови панти и красива дръжка, за да знае Елиар, че тази врата не е обикновена. Използувай думата „пери“. Тази врата ще назовем не просто „врата“, а „портал“. Важно е Елиар да я възприема по различен начин. Направи вратата, Алтал.
— Добре, Еми — отвърна Алтал, сети се за една красива врата, която бе видял в храма на Двейя в Магу, съсредоточи се върху този спомен и произнесе думата „пери“.
— Чудесно, Алтал — похвали то Двейя, след като вратата се появи. — Точно такова нещо ни трябваше.
После се обърна към Елиар и Гер. Гер възбудено обясняваше нещо, а Елиар изглеждаше смутен.
— Елиар, ела — каза му Двейя. — Искам да ти покажа нещо.
— Веднага Еми — каза Елиар и се изправи.
— Искам да дойдете и останалите — каза Двейя.
Всички се струпаха до прозореца.
— Това нова врата ли е? — попита Андина. — Накъде води?
— Води натам — отвърна Лейта и посочи с ръка пространството отвъд прозореца.
— Това не е Кагвер, нали? — попита Бейд, след като надникна навън.
— Не е — потвърди Двейя. — Това е северно Векти. Вероятно наблизо се намира мястото, където ще водим битка срещу ансуйците. Този портал се отличава от останалите врати в Дома. Те са обвързани към определено място, но порталът ще се разтвори към всяко място, което пожелаем. Когато битката започне, сержант Халор ще застане пред този прозорец, а Елиар ще съобщава неговите заповеди на войските. — Двейя се обърна към Лейта и попита: — Колко време ти е необходимо, за да се концентрираш върху мислите на една конкретна личност, мила?
— Зависи къде се намира и колко хора има около нея, Двейя. Също и от околния шум. Струва ми се, че в разгара на една битка това не може да се постигне лесно.
— И аз така си помислих. Ако Елиар използува тази врата, за да предава заповедите на сержант Халор на войниците, ще се връща тук толкова често, че Коман няма да успее да определи дори местоположението му.
— Извинявайте — намеси се Гер. — Еми, добре ли те разбрах? Вратата до прозореца наистина ли води навсякъде?
— Всъщност да.
— Не води ли в такъв случай и към винагито? Елиар не би ли могъл, като премине през нея, да се озове тридесет години назад във времето и да влезе в голямата църква в Кейвон?
— Да, може. Защо питаш?
— Това е чудесна врата! — възкликна Гер. — Елиар, защо не се опиташ да направиш това, което казах?
— Бих могъл да се опитам, разбира се — каза Елиар колебливо и се намръщи. — Нямам представа обаче как би изглеждало мястото.
— Не вярвам въобще да има някакъв определен облик, Елиар. Направи опит, за да видим какво ще се случи.
— Добре, Гер — отвърна Елиар разсеяно и посегна към красивата месингова дръжка на вратата.
Вратата внезапно се промени. Месинговите панти и масивните дъски изчезнаха и на мястото им се появи безформен отвор, изпълнен с абсолютен мрак.
— НЕ! — Гласът на Двейя премина почти във вик.
— Аз само… — започна да обяснява Елиар.
— Престани! Изхвърли тази мисъл от главата си! И никога повече не прави това — каза Двейя. Стените потрепериха от силния й глас.
Елиар направи крачка назад и порталът се върна в предишното си състояние.
— Елиар, какво направи? — попита Андина.
— Това не бе моя идея — опита се да се оправдае Елиар. — Гер поиска да види как изглежда вратата към никъдето и никогата.
— Елиар, не позволявай на тази мисъл въобще повече да ти идва наум! — нареди му Двейя.
— Ама наистина ли е толкова опасно? — попита Гер уплашено.
— Разсъди сам, Гер. Помисли си за това, което поиска от Елиар. Какво има зад вратата, която той почти успя да отвори?
— Не би трябвало да има нищо опасно. Не би ли трябвало да има само пустота? Искаше ми се да видя как изглежда пустотата. Много обичам да размишлявам за навсякъдето и винагито, така че ми хрумна и мисълта за обратната им страна. Оттам именно се сетих за никъдето и никогата. Нима тази врата не води към пустотата?