Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Така е, Гер. Само че пустотата винаги е гладна. Тя поглъща всичко, оказало се в близост до нея: хора, къщи, луни, слънца и звезди. Не прави повече такива експерименти, Гер. Отсега нататък, дойде ли ти наум някаква нова подобна лудешка идея, въобще не я споменавай на Елиар преди да си я споделил с мен. Вратата, която му назова, е именно вратата, която няма да отворим никога.
— Жалко, че нямаме магаре — каза Елиар и за пореден път изпъшка под тежестта на бурето, което мъкнеше на рамо по улиците на Хердон.
— Имаме си магаре и се казва Елиар — ухили се Халор.
— Откъде познаваш човека, с когото ще се срещнем? — обърна се Алтал към Халор.
— Воювахме заедно преди няколко години — отвърна Халор. — В Екверо действувахме съвместно срещу армията на каприте. Пехотата ми ги задържаше, а конницата на Кройтер ги нападаше откъм тила.
— Кройтер ли се казва?
— Да. Той е племенен вожд от източен Плаканд. Занимава се главно с животновъдство, обаче печели пари и като дава конницата си под наем за водене на войни в цивилизованите страни. След като плаканите разбраха колко много са се замогнали родовете на Арум като наемници, решиха и те да си опитат късмета. С Кройтер се разбираме много добре. Имам му доверие, така че се сетих първо за него, когато стана дума ансуйците да бъдат нападнати откъм тила с конница. Ако Кройтер ми обещае, че ще направи нещо, мога да съм сигурен, че ще го направи.
— Сержанте, ти май имаш много познати и приятели.
— Участвувал съм в много войни на много места, Алтал, така че имам приятели в повечето от равнинните страни.
— Сигурен ли си, че Кройтер ще е тук?
— Той всяко лято е тук, за да продава крави на търговците от цивилизованите страни. Ако го няма, значи още не е дошъл или пък току-що си е заминал. Ще пообиколя града и ще проверя. Ако още не е пристигнал или пък си е тръгнал, пак ще го открием. Нали разполагаме с врати?
След малко Халор спря пред една сграда от грубо одялани дървени трупи. Пред входа й висеше табела, върху която бе изобразен грозд.
— Това е любимата му кръчма — каза Халор. — Първо ще проверим тук.
Кръчмата бе мрачна и миризлива. Независимо от ранния час вече имаше доста шумни посетители.
— Извадихме късмет — каза Халор. — Кройтер е ей там, в ъгъла. Нещо повече, все още изглежда доста трезвен. Ей сега ще си поговорим с него.
Пробиха си път през навалицата и спряха до вожда. Кройтер имаше мръсна руса коса и брада, волски рамене и огромни ръце.
— Та това е моят стар приятел Халор! — възкликна великанът. — Какво правиш в Плаканд, приятелю?
— Търсех теб. Как си?
— Не мога да се оплача.
— Успя ли да продадеш говедата?
— Още вчера. Реших да се поразтоваря няколко дни преди да си прибера хората и да се отправим към къщи.
— Добре че успях да те открия. Имаш ли някакви сериозни планове за следващия месец?
— Не. Да не би да се отваря някаква работа?
— Заел съм се с една малка война. Ще ми трябва конница, та се сетих за теб. Това интересува ли те?
— Нямам нищо против да си поговорим. Къде ще се води тази война, Халор? Хората ми са уморени от дългия преход с говедата, така че ако ще се воюва в Перквейн, ще трябва да се заплатят добри пари.
— Парите са добри, Кройтер, а войната ще се води почти пред вратата ти.
— Така ли? Нищо не съм чувал за това. Къде точно ще се води?
— В северно Векти.
— В северно Векти няма за какво да се воюва.
— Има. Месторазположението му. На южните ансуйци, изглежда, им е омръзнал животът, така че са решили да преминат през Векти и оттам да ударят по Медио и Екверо, за да си понапълнят джобовете и да се повеселят. Хората, за които работя, биха предпочели ансуйците да не правят това и определено не искат войната да стигне до техните градове. Изградих в северно Векти отбранителна линия, която да отблъсне нашествието. Ако се огранича само с това, ще ме очаква едно дълго и скучно лято.
— И заради това си решил аз да ги ударя откъм тила, така ли?
— Когато се бихме срещу каприте, тази тактика сполучи — отвърна Халор. — Ансуйците ще се струпат пред моите укрепления, така че няма да могат да се измъкнат от тебе, когато ги нападнеш в гръб. На мен ми се плаща за свършен труд, а не на надница, така че няма смисъл работата да се протака.
Кройтер погледна към тавана.
— Ансуйците не са чак толкова добри, за каквито се мислят, а и кончетата им са доста мършави. И казваш, заплащането е добро?
— Не се оплаквам.
— Значи става дума за кратка война срещу добро заплащане и ще се приберем у дома към есента. Нали така?